Суровостта на Путин и безпомощността на Меркел

След няколко дни руският президент Владимир Путин ще пристигне на посещение в Германия. Напълно е възможно канцлерът Ангела Меркел да го приеме хладно. След скорошните обиски на руските офиси на германските фондове в Берлин се говори за отрицателните последици за отношенията с Москва. Но тази критика разкрива и безпомощността на германското ръководство пред авторитарния ръководен стил в Кремъл.

По принцип сега е времето да се говори само за положителните аспекти на руско-германските отношения. В неделята след католическия Великден Владимир Путин ще пристигне в Германия, за да открие заедно с Ангела Меркел ежегодното изложение в Хановер, на което през тази година Русия е партньор. Деловите отношения между страните се развиват отлично и изглеждаше, че това ще допринесе за провеждането на мащабно изложение.

Но неочаквано всичко това отстъпи на втори план и срещата между канцлера и руския президент може да се състои в хладна атмосфера. Причината за това е, че малко преди визитата на Путин руските власти проведоха масова проверка на чуждестранните неправителствени организации. Под техния удар попаднаха и германските фондове, приближени до водещите партии. При обиските бяха иззети документи и компютърна техника.

Берлин не знае какво да прави. Говорителят на Меркел изрази своето безпокойство от действията на руските власти. Редица германски политици открито изразиха недоволството си от действията на руските власти. В началото на април Меркел планира да обсъди тези въпроси лично с Путин. Тя ще се постарае подобни инциденти в Русия повече да не се повтарят.

Критиката на Берлин обаче разкри и безпомощността на германското ръководство в отношенията с авторитарния политически стил на Путин. Не може сериозно да се смята, че стопанинът на Кремъл ще се изплаши, ако в Берлин му размахат пръст.

Когато през май миналата година Путин беше избран за трети път за президент, Меркел все още се надяваше, че неговият стил на управление ще бъде по-мек. Но се случи точно обратното – бившият агент на КГБ управлява по-сурово от всякога. Той наложи по-строги закони за митингите и държавната измяна, а правозащитниците и активистите на опозицията бяха приравнени с „чуждестранни агенти”.

Оттогава отношенията между Берлин и Москва стават все по-прохладни. По време на визитата на Меркел в Москва през ноември 2012 година разногласията между двете страни станаха очевидни. Тогава Меркел говори за „дефицит на демокрация” и за твърде суровите наказания за „Пуси Райът”. В отговор Путин хладно се изказа за дискриминацията в Германия, осмя ЕС и нарече „Пуси Райът” „история, изсмукана от пръстите”.

Така е всеки път, казва източникът от обкръжението на Меркел. Путин реагира на критиката с критика, дори и неговите упреци да са напълно абсурдни. В последно време стана очевидно – колкото по-остра е критиката по негов адрес, толкова по-раздразнено отговаря руският президент.

Русия отдавна вече не е страна, с която просто можеш да се отнесеш хладно. Още повече, че Германия е силно зависима от своя източен партньор, например за разрешаването на кризисни ситуации, като в Сирия или с иранската ядрена програма. Освен това Русия е незаменима като икономически партньор и доставчик на енергоносители.

Така че, какво да се прави сега? Да се смекчи ли тонът, както наскоро предложи Пеер Щанйбрюк? Наскоро той заяви в интервю, че западните демократични стандарти е невъзможно изцяло да бъдат пренесени в Русия. В тази връзка Щайнбрюк посочи, че дефицитът на демокрация и нарушенията на правата на човека в Русия трябва да се обсъждат не пред всички, а в двустранен формат. Но на кандидата за канцлерския пост не му провървя. Той даде интервюто преди обиските в руските офиси на германските фондове, но то бе публикувано в деня на провеждане на обиските. В този контекст призивите на съперника на Меркел на предстоящите избори неочаквано придобиха достатъчно странен смисъл, който със сигурност сега с удоволствие ще бъде посочван от неговите съперници.

Но и в управляващата партия няма единно мнение за това как Путин да бъде накаран да се движи по демократичния път. Андреас Шокенхоф от ХДС, упълномощен по отношенията с Русия, се смята за привърженик на директните думи. Но когато през есента на миналата година трябваше да бъде формулирана резолюция за Русия, в която имаше критики за „управляемата демокрация” на Путин, външният министър Гидо Вествервеле и някои членове на ХДС се опитваха да смекчат текста на документа. Дискусията стана обществено достояние и в крайна сметка резолюцията бе приета със строги формулировки, тъй като нейното смекчаване можеше да бъде интерпретирано като „огъване” пред Москва.

Но сега е напълно възможно силите, които до момента призоваваха за по-внимателна критика към Кремъл, също да променят своето мнение. За първи път действията на руските власти директно засегнаха германските фондове и управляващата коалиция в Берлин нарече това „оздравителен шок” в контекста на отношенията с Москва. Политиката на Путин срещу инакомислещите получи много конкретно съдържание.

При това Москва съвсем не смята да променя своята линия на поведение. В сряда руски следователи проведоха обиск в офиса на правозащитната организация „Хюман райтс уоч”.

Шпигел