|
Отвориха врати изборните секции за втория тур на президентските избори в Сърбия, в които ще се реши дали страната ще обърне гръб на Запада в отговор на загубата на Косово, предадоха световните информационни агенции. Сърбите трябва да избират между прозападно настроения президент Борис Тадич и националиста Томислав Николич. Изборите започнаха в 8,00 ч. българско време и ще приключат 21,00 ч. Първите екзитполове се очакват час по-късно. Крайно оспорван се очертава да бъде днешният втори тур от президентските избори в Сърбия, предвиждат анализатори. Никой не се наема да прави прогнози за изхода от гласуването. Според Центъра за свободни избори и демокрация /ЦЕСИД/ Тадич има съвсем малка преднина от около 100 000 гласа пред Николич. От ЦЕСИД дори предупредиха, че в изборната нощ няма да съобщават прогнозни резултати, ако разликата в гласовете е под 100 000. Премиерът и лидер на Демократическата партия на Сърбия Воислав Кощуница донякъде изненада, след като той и лидерът на Нова Сърбия Велимир Илич решиха да не подкрепят нито един от двамата кандидати на втория тур. И Тадич, и Николич са категорични, че ще се борят за запазването на Косово в състава на Сърбия. Тадич настоява, че Косово и евроинтеграцията на Сърбия са два напълно отделни въпроса. Николич пък смята, че ЕС определя отделянето на Косово като условие за евроинтеграцията на Сърбия. Косово обаче съвсем скоро ще обяви независимост. Процесът явно вече е прехвърлен от ООН в ЕС, който пое управлението му. Както нееднократно заяви косовският премиер Хашим Тачи, Косово ще провъзгласи независимост координирано с ЕС и САЩ. Технически това ще стане с приемане на декларация за независимост от косовския парламент и с другата важна стъпка - изпращане на мисия на ЕС в Косово, която ще замени мисията на ООН там. Остава да се претеглят нещата по отношение на Русия. Според агенция Стратфор както отделянето на Косово от Сърбия ще създаде прецедент за игнорирането на Сърбия от страна на Европа, също така ще се установи прецедент за европейско игнориране на Русия. Докато Кремъл активно върви към възстановяване на своята мощ на цялото постсъветско пространство, последното, което Русия желае, е да бъде възприемана като страна, на която може да се противопоставиш или най-малкото да я игнорираш. Според всичко чуто дотук през последните дни и седмици новият президент на Сърбия веднага ще бъде изправен пред този изключително тежък проблем - как да се реагира на обявяването на независимост на южната сръбска провинция. Правителството няма да помогне особено в този случай, тъй като то самото не е единно по това как да се реагира на евентуално изпращане на мисия на ЕС в Косово. /смята се, че мисията на ЕС ще работи по плана на Марти Ахтисаари за наблюдавана независимост на Косово/. От Демократическата партия на Тадич и Г17 плюс настояват да не се обвързват въпросите за Косово и за Споразумението за стабилизация и асоцииране с ЕС. Партиите на Кощуница и на Велимир Илич пък настояват кабинетът да поеме задължението да анулира споразумението, ако мисията бъде изпратена.Такова анулиране обаче е съвсем възможно да стане в Скупщината. Засега изглежда, че единственото сигурно нещо в ситуацията оттатък западната ни граница е, че армията ще си остане в казармите, няма да има ново насилие. Явно е също така, че пътят на Сърбия към ЕС няма да е постлан с рози, ще бъде трънлив и труден. А за членство на Сърбия в НАТО засега никой не говори. Борис Тадич - биография Кандидатът на Демократическата партия и настоящ президент на Сърбия Борис Тадич е роден на 15 януари 1958 г. в Сараево. Основно училище и гимназия завършва в Белград, където след това се и дипломира във Философския факултет в областта на социалната психология и по-точно в катедрата по клинична психология. Работил е като журналист, клиничен психолог, преподавател по психология, участвал е в научни проекти на Института по психология. По време на следването се включва в дейността на опозицията, заради което е арестуван. Член е на Демократическата партия от 1990 г. Бил е секретар на Главния комитет и заместник-председател на изпълнителния комитет на партията. Бил е депутат в Народната Скупщина на Сърбия и член на парламентарната комисия за наука и технологии. През февруари 2000 г. е избран за заместник-председател на Демократическата партия. В първото демократично правителство на Съюзна Република Югославия през 2000 г. е министър на телекомуникациите. От 2001 г. е депутат е югославския парламент, избран е за заместник-председател на югославската Скупщина. През март 2003 г. става министър на отбраната на Сърбия и Черна гора. На парламентарните избори през декември 2003 г. е водач на листата на Демократическата партия. От февруари 2004 г. е председател на парламентарната група на Демократическата партия в Скупщината на Сърбия. За председател на Демократическата партия е избран през февруари 2004 г. Встъпва в длъжност като президент на Република Сърбия на 11 юли 2004 г. Говори английски и френски език. Женен е, има две деца. На първия тур от настоящите президентски избори на 20 януари т.г. спечели 1 457 030 гласа. Томислав Николич - биография Кандидатът на Сръбската радикална партия за президент на Сърбия Томислав Николич е роден на 15 февруари 1952 г. в Крагуевац, където завършва техническото училище, строителна специалност, започва да следва в Юридическия факултет. Прекъсва следването си през 1971 г., когато започва да работи като началник на строителен обект по ж.п. линията Белград - Бар. Работи и в Майданпек, Белград и на други места в Сърбия. През 1978 г. става началник на отдела за инвестиции и поддръжка в комуналното предприятие "22 декември" в Крагуевац. След това е и технически директор в същото предприятие. Николич е един от основателите на Народната радикална партия на Сърбия, която през февруари 1991 г. се обединява със Сръбското четническо движение и така се формира Сръбската радикална партия начело с Воислав Шешел. В момента е заместник-председател на Сръбската радикална партия и я ръководи в отсъствието на Шешел, който от 23 февруари 2003 г. е в затвора на Трибунала в Хага. Николич е избран за депутат в югославския парламент през 1992 г. След парламентарните избори в Сърбия през декември 1992 г. става председател на парламентарната група на Сръбската радикална партия в Скупщината на Сърбия. През март 1998 г. е избран за вицепремиер на Сърбия. Подава оставка на 14 юни 1999 г., но тогавашният президент на Сърбия Милан Милутинович издава наредба, съгласно която членовете на правителството остават на постовете си и до 14 август 1999 г. Николич остава вицепремиер. След промените от 5 октомври 2000 г. Николич е депутат във всички сръбски и югославски Скупщини, както и в парламента на Сърбия и Черна гора до разформироването й през май 2006 г. Николич е единственият депутат, който е участвал във всички състави на Скупщината на Сърбия от 1992 г. насам. За кратко Николич беше и заместник-председател на Скупщината на Сърбия - беше избран на 8 май 2007 г., но пет дни по-късно подаде оставка. Николич се кандидатира за президент на Сърбия през 2003 г., които избори се провалиха на първия тур. Беше кандидат и през следващата 2004 г., когато за президент беше избран Борис Тадич. Николич е женен, има две деца. Говори английски език. На първия тур от настоящите президентски избори на 20 януари спечели 1 646 172 гласа.
|