|
Терористичните атаки от 11 септември създадоха не само качествено нова ситуация в света, но и нови културни, социално-икономически и финансови понятия, които очертават като съдържание и форма предизвикателствата за следващите години. Сред тях най-силно внимание привлича икономиката на тероризма, която вече надмина оборот от трилион и половина долара. Интерес предизвиква и постоянното нарастващите разходи за сигурност на западните държави. През последните години те се превърнаха в основно перо на бюджетите на повечето държави по света. Някои от тях дори го считат за инвестиция в бъдещето. Директорът на фондация за партньорство в Ню Йорк Катрин Уайлд съобщи, че загубите от атентатите от 11 септември само в града са били между 85 и 100 млрд. долара. Тази сума представлява една трета от брутния вътрешен продукт на мегаполиса. Огромните загуби обаче не попречиха на бродуейските театри, намиращи се в близост до взривения Световен търговски център, да направят рекордни приходи през сезон 2003-2004 г., възлизащи на 770 млн. долара. Също и агенциите за недвижими имоти отбелязаха разцвет и увеличаване на сделките. Не останаха назад и големите финансови институции като "Мерил Линч", които постигнаха печалби от 1 млрд. долара за тримесечие. "Голдън Сакс" пък реализира приходи от 2 млрд. долара за първата половина на 2004 г. Това, което изненада най-много експертите, е, че икономическият растеж веднага след атентатите се увеличи с 4%. Показателите породиха сериозни въпроси относно истинността на изводите, че финансовото влияние на събитието създава огромен шок, но само за определен период от време. Всъщност това е повърхностен анализ на ситуацията, тъй като дори бегъл поглед върху бюджета на САЩ за трите години след атентатите би показал точно обратното. Например бюджетът на Пентагона се увеличи от 300 млрд. долара за 2001 г. на 460 млрд. за 2004 - увеличение с 50 на сто. В тях не влизат 370-те млрд., предназначени за вътрешната сигурност. Западните анализатори са единни в това, че атентатите на Ал Кайда в САЩ навредиха сериозно на международната търговия и световната икономика. Данните сочат, че разходите за сигурността по летищата и сградите, където се помещават институциите и световните корпорации, са достигнали 1.2 трилиона долара. Тази сума не включва извънредните разходи при мерките за сигурност. Застрахователни експерти посочват, че само за поддържане на политическата сигурност по света през 2003 са похарчени 800 млрд. долара. През 2004 тази сума вече е набъбнала до 1 трилион долара през 2004 г., или 25 на сто от целия бюджет на света. Агенциите, които се занимават с разследване на вероятни опасности, срещат сериозни затруднения при изпълняване на специални операции, като например обявяване на извънредни ситуации във флота и определянето на сумите, необходими за осъществяване на тези задачи. Същото споделят експертите на Организацията за икономическо сътрудничество, които разказват за трудностите на екипите за противодействие на тероризма в различните държави. Повишаването нивото на опасност от терористични заплахи в страните от ЕС принуди правителствата им да увеличат разходите за сигурността. След 11 септември тези пари бяха увеличени с 11%, но атентатите в Мадрид принудиха процентът да се вдигне до 24 на сто. Страни като Великобритания, Франция, Германия, Испания и Италия похарчиха 300 млрд. долара за модерна екипировка на антитерористичните отряди. С увеличаването на заплахите от тероризъм и създаването на нови радикални ислямистки групировки, за първи път и застрахователните компании създадоха услуги, свързани с тероризма. Финансите за тези услуги вече надминават стотици милиарди долари. Неназован швейцарски финансов източник съобщи, че застраховките срещу евентуални нападения срещу атомни централи, химически и биологически обекти са достигнали 150 млрд. долара, а през следващите години сумата се очаква да се покачи до 200 млрд. долара. Арабските държави също не са извън тази опасност, затова също увеличават разходите си в областта на сигурността. Това особено важи за страните от Персийския залив и Ирак. Данните сочат, че тези разходи през последните три години вече надхвърлят 40 млрд. долара. В доклад на групата "Стратегически консултации в държавния сектор", се твърди, че през 2006 г. Саудитска Арабия е отделила за това направление 12 млрд. долара. За сравнение - през 2004 година парите са били 8.5 мрлд., а през 2005 - 10 милиарда. Съществува и допълнителен бюджет, гарантиращ сигурността на нефтените кладенци и инфраструктурата, който за 2006 г. възлиза на 2 млрд., а през 2004 е бил 1.2 млрд. долара. В Ирак разходите за сигурността от падането на Саддам до днес са най-големите в целия регион. Страната се превърна в център на въоръжени конфликти и арена за действие на Ал Кайда, ползваща се с подкрепата на държави-противници на стратегията на САЩ за демократизация на региона. По данни на иракското правителство голям процент от американските помощи за възстановяване на инфраструктурата (общо 30 млрд. долара), са били изразходвани за войната срещу терористите вътре в страната. Други застрашени от тероризма арабски страни - Египет, Йордания, Алжир, Мароко - също заделиха десетки милиони долари. Стойността на това, което се нарича "нова икономика на тероризма", също се увеличава като според международните организации, вече е достигнала 1.5 трилиона долара. Една трета от тях идват от контрабанда на наркотици, петрол и диаманти, търговия с плът, незаконен трафик на оръжия и стоки с двойно предназначение. За да се противопостави на прането на пари, ООН създаде разпоредби и определи мерки. Правителствата на всички държави в света също приеха закони за криминализация на тези дейности. Всяка държава използва различни методи и лостове срещу прането на пари. Арабските правителства наложиха строги мерки срещу благотворителната дейност на ислямските фондации. В Саудитска Арабия и други страни от Залива бяха премахнати благотворителните касички от всички супермаркети и търговски центрове. Цялата благотворителност, осъществявана под шапката на ислямските фондации и дружества, вече е под контрола на правителствени институции. За съжаление обаче въпреки всички мерки все още продължават финансовите, търговските и икономическите операции на терористите, които според някои оценки са сравними с брутния вътрешен продукт на страни като Франция. *Авторът е иракски журналист, кореспондент на кувейтския в. "Al-Watan" в България
|