|
Двете камари на чешкия парламент - Сенатът и Камарата на депутатите, се събират днес в 11.00 ч. в Пражкия храд на общо заседание, за да изберат президент на републиката. Сложната процедура предвижда три тура на гласуване, които може да продължат от един ден до четири седмици. От месеци насам наблюдателите предричат победа на сегашния президент, 66-годишния Вацлав Клаус, евроскептик и ветеран на политическата сцена, над единствения му съперник и новак в политиката, 55-годишния Ян Швейнар, професор по икономика от Университета на Мичиган, който има двойно чешко и американско гражданство. Ако изборите за президент бяха преки, Клаус и Швейнар биха имали приблизително равни шансове за победа - според последните социологическите проучвания за сегашния президент биха гласували 53 процента от избирателите, а за съперника му - 47 процента. Президентът се избира за пет години и максимум два последователни мандата. Всеки чешки гражданин, навършил 40 години, може да бъде избран. Кандидатът е избран на първия тур, ако получи абсолютно мнозинство в двете камари, т. е. най-малко 101 от 200-те депутатски гласа и най-малко 41 от 81 сенаторски. На втория тур кандидатът трябва да получи абсолютно мнозинство от присъстващите във всяка една от камарите, като задължително е участието на поне една трета от депутатите и една трета от сенаторите. На третия тур е достатъчно мнозинство от гласовете на всички присъстващи депутати и сенатори, т. е. 141 от 281 гласа при участие 100 процента. Ако държавният глава не бъде избран след трите тура, се организират нови избори. През 2003 г. бяха нужни трикратни избори с по три тура, докато Вацлав Клаус бе обявен за президент, припомня Франс прес. Макар да няма широките правомощия на държавния глава на Франция или САЩ, чешкият президент не е лишен от влияние над политическия живот - той има право да избира и уволнява премиера и другите членове на кабинета, назначава членовете на Конституционния съд и борда на националната банка. Изходът от днешните избори е трудно предвидим, отбелязва ИТАР-ТАСС. Привържениците на Швейнар - социалдемократите, подкрепени от Зелената партия и християндемократите, настояват вотът да бъде явен. Привържениците на Клаус държат на тайното гласуване, и спорът може би ще се реши едва в последния момент. При условие, че има гарантираната подкрепа на управляващата Гражданска демократическа партия /ODS/, която разполага с 81 от 200-те места в долната камара и 41 от 81 в Сената, сегашният президент трябва да намери само още 19 гласа, за да бъде избран на третия тур - с просто мнозинство от общия състав на двете камари. Швейнар не можа да спечели подкрепата на комунистите, а през последните дни вестниците отбелязват, че предложението на правителството да реституира на католическата църква имотите, конфискувани при комунизма, е дошло тъкмо навреме, за да убеди християндемократите да подкрепят Клаус, а те разполагат с 24 гласа общо в двете камари.
|