Няма време за нерешителност в НАТО относно Балканите и Източна Европа

    

От векове Балканите и Източна Европа са си спечелили репутацията на региони, които разпалват големи европейски войни и са внесли в европейската история понятията геноцид и масов глад. През 1949 г. създаването на НАТО осигури мир в Западна Европа след Втората световна война.

След края на Студената война алиансът изигра трансформираща роля в изграждането на втори мир - този път в Централна и Източна Европа. Сега НАТО има възможност да положи основите на трети европейски мир - този път на Балканите - и да започне диалог, който може да доведе до четвърти мир: по-коструктивни отношения между Европа и Русия.

Трансатлантическите съюзници са изправени пред два решаващи въпроса, когато през април се съберат на среща на върха в Букурещ. Първият е дали да поканят Албания, Хърватия и Македония да се присъединят към НАТО - решение, което е кулминацията на 15-годишните усилия да се сложи край на войните, последвали разпадането на Югославия.

Вторият е какви да са отношенията на Украйна и Грузия с НАТО в бурните първи години от тяхното развитие: дали да бъдат насочени към път, водещ до евентуално членство в НАТО, или да бъдат изключени? Що се отнася до Балканите, критици твърдят, че Албания, Хърватия и Македония не са готови за членство в НАТО.

Поглеждайки още по на изток, те изразяват опасения за крехкостта на демократичните институции в Грузия и Украйна и се безпокоят какво отражение ще има ангажирането на НАТО с тези страни върху отношенията с Русия и върху гражданите на Европейския съюз, които се страхуват от по-нататъшно разширяване на съюза.

Факт е обаче, че Албания, Хърватия и Македония прекараха над осем години в трескава подготовка за членство в НАТО. Днес Хърватия има най-впечатляващите икономически показатели и цени на имотите от всички останали страни в Южна Европа.

В последните години Албания изпрати повече войници за мисиите в Ирак и Афганистан и за поддържане на мира, отколкото повечето от членките на НАТО. А след края на балканските войни през 1999 г. Македония постигна повече в изграждането на интегрирано, мултиетническо общество за кратък период от време, отколкото която и да е друга европейска нация.

Сега имаме шанс да приобщим католическа Хърватия, светско-ислямска Албания и мултиетническа православна Македония в евроатлантическата общност на демократични държави. Не е зле. Разбира се, тези страни трябва да постигнат още в икономическо и политическо отношение.

Но никога не сме имали причина да съжаляваме за решенията си за разширяване на алианса. Представете си да бяхме чакали Гърция и Турция да разрешат вътрешните си проблеми преди да ги поканим да се присъединят към НАТО...

Всяко по-нататъшно отлагане на кандидатурите за членство на Албания, Хърватия и Македония ще се отрази негативно на регионалната стабилност, точно когато Косово започва продължителен период на наблюдавана независимост и ще обърка и подкопае Европейския съюз в момент, когато поема от САЩ и НАТО главната отговорност за сигурността в региона.

Освен това неспособността да затворим тази глава на Балканите би забавила опасно нашия ангажимент с Източна Европа. Второто предизвикателство, определящо нашия интерес в успешното развитие на Украйна и Грузия, е дори още по-явно.

Тези страни не молят за членство в НАТО, въпреки че биха се радвали да се отнасяме към тях като към бъдещи членки на алианса. Те молят за инструментите, с които да завършат реформите си и в крайна сметка да отговорят на необходимите условия, за да бъде обсъдено евентуалното им членство.

НАТО има "предучилищна" програма за подобни страни, наречена "План за действие за членство". Откровено трябва да се признае, че въпреки поразяващия темп на реформите след така наречената "Революция на розите" през 2003 г., Грузия се препъна през ноември, когато смаза протест на опозицията.

Подобно на това, въпреки жизнения политически плурализъм в Украйна и неколкократните свободни и честни избори, понякога изглежда, че страната не може да стигне до политическо решение без юмручен бой в парламента, в конституционния съд или, както стана миналия месец, в съвета за национална сигурност. Това обаче са познатите грешки на растежа при младите демокрации, опитващи се да намерят пътя си в постсъвестския свят.

За да им се помогне да преодолеят тази начална нестабилност, трябва да им бъде предложено сътрудничество с НАТО. "Планът за действие за членство" не дава гаранции за бъдещо членство в НАТО, да не говорим за членство в Европейския съюз.

За да бъдем точни, той би поставил началото на неограничен във времето процес, през които се очаква, че Грузия и Украйна ще прекарат много години в разрешаване на жизненоважни въпроси за стабилността, териториалната цялост, правомощията на институциите и уреждането на замразени конфликти преди да вземат решение за присъединяване към НАТО.

Също така интересите на Москва не са засегнати по никакъв начин от по-близките отношения между НАТО и съседите на Русия държави. С времето Украйна и Грузия ще станат по-стабилни и несъмнено по-проспериращи. Във всички случаи страните, които установяват по-близки отношения с НАТО, откриват, че могат спокойно да се демилитаризират и да посветят по-голяма част от енергията си на многостранното решаване на конфликтите със съседите си.

И накрая, по-близките отношения между Европа и Украйна и Грузия биха приближили Русия до Европа и биха направили много по-лесен нужния диалог с Москва за демокрацията и енергетиката. Третият европейски мир е на една ръка разстояние, а основите на четвъртия могат да бъдат поставени с навременни действия на срещата на върха в Букурещ.

Ако вместо това протакаме, ще поставим под съмнение това, за което се застъпва Америка, както и силата и единството на Европа, която се изгражда пред очите ни. БТА

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари