|
Притиснато в малкия сръбски анклав в Ораховац семейство Гъркович преживя цялата война и репресиите в Косово. Оттогава живее почти изолирано. Косово обаче е неговата земя, родителите са възрастни, а децата малки. При обявяването на независимост на Косово, ако е възможно, семейството ще остане, разказва журналистката на Франс прес Дебора Пасмантие в свой материал за Косово. Ораховац се намира на 40 км югозападно от Прищина. В града са останали 450 сърби, а косовските албанци са 15 000. По улиците в града се виждат само възрастни хора, завърнали се, за да починат в родния край, и млади без перспектива. Другите сърби (над 4 000 души преди 10 г.) заминаха за Сърбия след войната през 1999 г. и нападенията срещу сръбската общност през 2004 г. Осем години след края на конфликта хората тук продължават да живеят изолирани от света. Едно училище, една гимназия, малки магазинчета, един медицински център, 60 гроба един до друг в двора на църквата и два пъти в седмицата придружаване с конвой, когато трябва да се премине през населените с албанци места, за да се отиде до болницата или на пазара в Северна Митровица и Грачаница - това е ежедневието на тези хора, разказва още Посмантие. Евентуални инциденти при провъзгласяването на независимостта от страна на Прищина в анклав като този може да се окаже буре с барут за цяло Косово и това безпокои косовските и международни представители. Миналата седмица необитавана къща беше подпалена. Сърбите от Ораховац обаче са виждали и други опожарени. "Свикнали сме на подобни неща. В началото мислехме в случай на независимост да си заминем. Но ако другите сърби останат, оставам и аз", казва 50-годишната Мирослава Филийович, баба на Гъркович. Нейният брат е бил отвлечен по време на войната, а апартаментът му е бил опожарен. "Няма къде да отида. Истина е, че животът е сложен, мъжът ми е погребан тук, привързана съм към тази земя", продължава тя. Както навсякъде в Косово, така и тук поръките на сръбските лидери са да останат и след независимостта. "Казах им, че оцелях при ембаргото, бомбардировките, насилието от 2004 г. Значи ще оцелеем и сега, ако Сърбия ни подкрепя още", обяснява Мирослава Филийович. "Населението много се страхува от провокации, но ми се струва, че ще остане поне в началото, за да види какво ще стане", обяснява от своя страна представителят на общността, назначен от Белград, Дея Бальович. Според него 20-тина души са били отвлечени от началото на конфликта. Последният път това е било през 2002 г. Улица от опожарени къщи всъщност е "демаркационната линия" между сърби и албанци. Тя много рядко се преминава, ако въобще някой реши да отиде от другата страна и се връща учуден, че не е бил нападнат. 28-годишната Душица Гъркович два пъти ражда в албанска болница в Оряховац, защото контракциите били започнали и тя е трябвало да отиде. 8-годишният й син много рядко напуска града. "Аз обаче оставам тук. Тук е къщата ми, работата, имам възрастна майка и малки деца. Ще заминем в случай на тревога, ако албанците нападнат къщата ми, ако нападнат семейството ми", казва Душица, майка на три деца. Тя работи като чиновник в училище. Мъжът й, 39-годишният Славиша Гъркович, който работи като охрана на училището, понякога приема бивши колеги албанци, казва че е оптимист. "Ако няма опасност, ако Сърбия продължава да ни помага, ако децата ми не са задължени да учат албански, ще бъде добре. Те (косовските албанци) ще реализират мечтата си и се надявам, че ще ни оставят на мира".
|