Промяна, в която да повярваме

    

Фидел Кастро се оттегли след половин век на власт. Афро-американец е най-сериозният претендент за президентския пост в САЩ, печелейки десета последователна победа над съперничката си за номинацията на Демократическата партия. Роди се нова европейска държава - Косово. И това се случи само за последната седмица.

Комунистическите диктатори обикновено не подават оставка. Чернокожите не се ползват с широка избирателна подкрепа в САЩ. Европейските граници не се променят без кръвопролития. Историята се преобръща. А промяната, както би се изразил Барак Обама, е нещо, в което можем да повярваме.

След края на Студената война, геноцидите в Босна (1992 г.) и Руанда (1994 г.), погубили близо един милион души, и дигитално предизвиканото разпадане на бариери, разстояния и йерархии, някои правителства смятаха, че всичко може да си остане също. И грешаха! При това не само в Хавана и Пхенян.

Те вярваха, че в епохата на глобализацията, принципите на Вестфалските договори от 1648 г. са достатъчни. На места като Москва, Пекин и Белград те се бяха вкопчили в идеята, че държавният суверенитет - неограничената власт на държавата в собствената й юрисдикия - е нерушима основа на международното право.

Сръбският президент Борис Тадич поддържаше тази позиция в ООН тази седмица /миналата седмица - бел.ред./, настоявайки, че независимостта на Косово "анулира международното право, погазва справедливостта и издига неправдата на пиедестал". Той греши.

Да оставим настрана факта, че Косово държеше едно от осемте места в колективното председателство на една покойна държава, Югославия, и всички останали страни, които участваха в него, от Словения до Македония и Босна вече са независими. На едно по-дълбоко ниво, историята на малкото Косово е история на промяната в представата ни за суверенитет и межународно право.

След споменатите по-горе геноциди, едното извършено от покойния Слободан Милошевич в Сърбия, които показаха, че Съветът за сигурност на ООН е твърде разделен, за да прекрати масовите кланета, НАТО заобиколи Съвета през 1999 година. Алиансът започна война за първи път, за да попречи на Милошевич да направи най-лошото, на което е способен, в Косово.

Войната, по думите на Томас Уейс, политолог от Нюйоркския университет "имаше своя легитимност, дори и законността й да бе поставена под съмнение". Тази легитимност се оформи от развиващият се консенсус, че, както каза Тони Блеър, "проявите на геноцид никога не могат да бъдат чисто вътрешен проблем".

Суверенитетът, след Босна и Руанда, в един глобализиран свят, беше нещо повече от власт над определени територия и население. Той беше също отговорност. Когато тази отговорност бъде пренебрегната, а правителството нарушава основните права на своите граждани чрез убийства и етническото прочистване, суверенитетът може фактически да бъде суспендиран.

Генералния секретар на ООН отбеляза този факт: "Държавният суверенитет, в най-основния му смисъл, беше предефиниран". За Анан, както отбеляза Уейс: "Човешките права преминават тесните претенции за държавен суверенитет". Което ни води към принципа "отговорност да защитаваш".

Приет на среща на върха през 2005 г. и известен на английски под акронима "R2P", той формализира концепцията, че когато една държава е доказано неспособна или нежелаеща да защити гражданите си, и се извършват престъпления срещу човечеството, международната общност е длъжна да се намеси - ако е необходимо, като последно средство, и с въоръжена сила.

Държавите членки на ООН декларираха, че с одобрение на Съвета за сигурност, те са готови "да предприемат колективни действия по бърз и решителен начин", когато "националните власти явно не са способни да защитят населението си от геноцид, военни престъпления, етническо прочистване и престъпления против човечеството". Независимо Косово, признато от най-големите западни държави, на практика е първият резултат от принципа "R2P". То нямаше да бъде създадено, ако правата на човешките същества най-накрая не се изравниха с тези на държавите.

Доста удобно, появата на Косово съвпадна с учредяването в Ню Йорк на Световен център за "Отговорност да защитаваш" в Ню Йорк, управляван от Уейс. Организацията, подкрепена от правителствата на Канада, Великобритания, Холандия и други страни, а освен това и от Бан Ки-мун, наследник на Анан на поста генерален секретар на ООН, има за цел да разпространява идеите залегнали в принципа "R2P". А те имат нужда от подкрепа.

Войната в Ирак съживи култа към суверенитета през 21 век, който беше експлоатиран от Судан, за да постави прегради пред опитите на ООН да спре геноцида в Дарфур, където правителството напълно се провали в "отговорността си да защитава", без да предизвика "бърза и решителна" международна намеса. В Близкия изток и Африка все по-често виждат интервенционизма като прикритие за западните интереси.

Но аз вярвам, че вълната скоро ще се обърне. "R2P" ще се превърне в еталон. Този принцип е част от това, което Лорънс Уешлър нарече "десетгодишния, понякога побъркващо колеблив, дразнещ и компрометиран опит за разширяване на самата територия на закона". "Територията на закона" сега е световна територия, на която човешкият живот е защитен. Принципите от Вестфалия се сблъскват с "R2P". Идва ново "R2P" поколение. Промяната на света е бавна работа, но от Косово до Куба тя продължава. БТА

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари