Икономист: Създадената от Путин система е крайно нестабилна

    

На третата година от първия си президентски мандат, Владимир Путин прекоси "Червения площад", за да се присъедини към тълпата, дошла за спектакъла на Пол Маккартни "Back in the USSR" ("Обратно в СССР").

Дмитрий Медведев - мъжът, който се очаква да го наследи този уикенд, предпочита "Дийп пърпъл". Преди три седмици хеви -метъл групата беше събрана в Кремъл по случай сбогуването на Медведев с "Газпром" - компанията, която той председателства от 2000 г.

Неговият вкус по отношение на рока, владеенето на английски език и неговата младост, плюс фактът, че никога не е служил в руските тайни служби, му спечелиха репутация на либерал. Реториката му от последните седмици засили този имидж.

"Свободата е по-добра от несвободата" е резюмето на неговите възгледи. Още по-окуражаващо, той каза, че това се отнася към личните и икономическите свободи, както и към свободата на словото. Той каза, че ключов елемент на свободата е върховенството на закона - нещо, което е отсъствало през по-голямата част от руската история.

Неговото говорене беше толкова либерално, че някои националисти се засегнаха. Житейският му път е още по-смесен. Адвокат от Санкт Петербург, през по-голямата част от професионалния си живот той е бил с Путин, като дори е ръководил президентската му кампания.

През 2000 г., когато Путин стана президент, неговото протеже Медведев бе назначен за заместник-началник на кабинета, а след това и за вицепремиер. Той също така получи доверието да оглави "Газпром"- най-голямата и най-важна руска компания. Той спомогна да се възстановят активи, които изчезнаха при предишния мениджмънт.

Според доклада на двама критици на Кремъл, Борис Немцов и Владимир Милов, "Газпром" не е станала нито по-прозрачна, нито по-ефективна по времето на Медведев, въпреки че пазарната й стойност се повиши драматично.

Например, контролът върху застраховката и (отчасти) върху пенсионните фондове на "Газпром", възлизащи на милиарди долари, бяха прехвърлени в частна банка на име "Русия". Неин най-голям акционер е Юрий Ковалчук, смятан за приятел на Путин. Рекламата на банката гласи: "Русия: страната на възможностите".

"Газпром" казва, че тези сделки са направени с цел оптимално използване на средствата. Но все пак изглеждат мътни. Според бивш представител на властта Медведев е и мозъкът, който стои зад комплексна юридическа схема, която позволява държавната петролна компания "Роснефт", придобила по-голямата част от активите на "Юкос", да задържи приходите от публичната продажба на акции, вместо да ги прехвърли на държавата. Но Медведев винаги е следвал буквата на закона.

Според един чуждестранен банкер, когато американски съд е възразил за продажбата на активи на "Юкос", Медведев е бил този, който е изкарал "Газпром" от неприкрито нагласения търг.

Другата задача на Медведев като вицепремиер беше да надзирава изразходването на средства по национални проекти в областта на здравеопазването и образованието. Като се има предвид липсата на реформи в тези сфери, и в двете не се забелязаха особени разлики в качеството.

Би било грешно обаче Медведев да бъде обвиняван за провала на националните проекти или за неефективността и непрозрачността на "Газпром". През последните осем години ключовите решения както за Русия, така и за "Газпром", бяха вземани от Путин, който разполагаше с безпрецедентна власт, дори по съветските стандарти.

Големият проблем за Медведев е, че Путин може да продължи да взема решенията и след като напусне президентския пост и стане министър-председател на Медведев. Както се изрази Путин, Медведев ще "прилага" или "допълва" стратегията, която той, Путин, е създал за Русия.

Работата на министър-председател, каза той, ще му даде голяма власт: той няма да зависи от това чий президентски портрет ще виси на стената му. Наскоро Путин разкритикува много от недъзите на Русия, включително корупцията, неефективността на държавното управление и зависимостта от природните ресурси.

"Рядко лидер ще признае провала на управлението си, докато е на власт. Но никога не е имало лидер, който, правейки това, след това да претендира да остане на власт", посочва Лидия Шевцова от "Карнеги център" пред в. "Новая газета".

Мнозина се опасяват, че създадената от Путин система е крайно нестабилна. Независимо от портретите из цяла Русия, на които се виждат Путин и Медведев да вървят рамо до рамо (Путин, облечен в кожено яке, е леко по-напред), в реториката им има дисонанс.

След няколкогодишното разтърсващо говорене на Путин, либералният език на Медведев може да дойде като облекчение. Има надежда, ако не и очакване, сред части от руския елит и по света, че неговото пристигане в Кремъл ще ознаменува затопляне. Най-малкото, смята Шевцова, то може да консолидира около Медведев някои от умерените опоненти на Путин. Но вътрешните борби в Кремъл, които вече са видими, може да се разширят.

В нов доклад на Европейския съвет за външни отношения Ендрю Уилсън от University College London прави извода, че в началото системата ще има по-голям контрол върху Медведев, отколкото той ще има върху системата. А след това - кой знае?

Резултатът от изборите този уикенд може да е известен, но изходът не е. Както един финансов магнат каза, независимо от желанието на Путин да задържи сегашния status quo, след една година Русия ще е различно място.