Сърбия почита паметта на Зоран Джинджич

    

Днес в Сърбия ще се проведат траурни мероприятия в памет на ръководителя на първото демократично правителство на страната Зоран Джинджич, трагично загинал на този ден преди пет години.

Джинджич бе ранен на 12 март 2003 г. край сградата на правителството с два изстрела, произведени от снайперист. Той бе доставен незабавно в центъра за оказване на бърза помощ, където почина след операция. Представители на Демократическата партия, която Джинджич оглавяваше в течение на десет години, ще положат венци на мястото на неговата гибел и на гроба му.

Очаква се, че на церемонията ще присъства настоящият лидер на Демократическата партия и президент на страната Борис Тадич. Партията ще организира траурни мероприятия и в други сръбски градове. Премиерът Воислав Кощуница и членове на правителството също ще положат венци пред мемориалната плоча, поставена на мястото, където бе убит Джинджич.

Либерално-демократическата партия също ще организира тази сутрин шествие в центъра на Белград, за да изрази солидарността си с проевропейските идеи на покойния премиер, които са актуални и днес.

Зоран Джинджич е роден е на 1 август 1952 г. в малко градче в северна Босна и Херцеговина. Син е на офицер от югославската армия. Джинджич е философ по образование. Той е министър-председател на Република Сърбия от 2001 г. до 12 март 2003 г., когато е убит.

През 70-те години е изхвърлен от университета за участието си в демонстрация против закона, даващ пожизненено право на Йосип Броз Тито да бъде президент на Югославия. По-късно е арестуван и осъден за организирането на независима студентска организация. След излизането от затвора заминава за Германия, където през 1979 г. защитава докторантура по философия.

В Югославия се завръща през 1989 г. и започва да работи като преподавател по философия в университета в Нови Сад. През 90-те години Джинджич е сред организаторите на демонстрации против режима на Милошевич. Той е сред основателите на Демократичната партия и по-късно - неин председател.

Победата на изборите през 1997 г. му дават възможност за кратък период да бъде кмет на Белград - първият некомунистически кмет след Втората световна война. По времето на конфликта в Косово, Джинджич се премества да живее в Черна гора, за да избегне евентуален атентат върху живота си. Там се сближава с бъдещия президент на Черна гора Мило Джуканович.

През 1999 г. Джинджич се опитва безуспешно да организира улични протести и да предизвика с това предсрочни избори. По време на предизборната борба за президентските избори през февруари 2000 г. Джинджич поддържа кандидатурата на Воислав Кощуница. След свалянето на Милошевич, Зоран Джинджич става премиер на страната през януари 2001 г.

По време на председателството си на Министерския съвет обаче Джинджич се изявява по-скоро като опозиция на президента Кощуница. Периодът му като премиер е доста противоречиво приеман. Противниците му го определят като арогантен и обвързан със съмнителни кръгове, докато привържениците му го приемат като прагматичен.

Благодарение на твърдата му позиция през 2000 г. Милошевич е предаден на Трибунала в Хага. Благодарение на това Сърбия получава финансова помощ от ЕС и започва период на стопанско развитие. Във вътрешната си политика Джинджич обръща голямо внимание на борбата с трафика на хора и на наркотици.

Заедно с това обаче той не е достатъчно ефективен по отношение на бившите специални служби, които обхващат сивата икономика. Зоран Джинджич е убит от снайперист от Червените барети на 12 март 2003 г., а убийството му е планирано и поръчано от началника на тези специални части Милорад Лукович (Улемек).

За петата годишната от убийството му припомня сръбският вестник "Политика". При стрелбата беше тежко ранен Милан Веруович, телохранител на премиера. Още същия ден в Сърбия беше обявено извънредно положение и започна операция "Сабя". Бяха арестувани над 11 000 души, сред които и много членове на Земунския клан.

Край Белград бяха убити Душан Спасоевич и Миле Лукович, а Легия се предаде през май следващата година. През декември 2003 г. започна делото, което медиите нарекоха "процес на века". Той продължи 3.5 години. Съдът констатира, че Джинджич е бил убит от най-могъщата тогава престъпна групировка Земунския клан. Делото за убийството на Джинджич в момента е във Върховния съд на Сърбия, като се очаква скоро заседание по обжалването на вече постановените присъди.

На първа инстанция съдът констатира, че основният мотив за убийството на премиера на първото реформаторско правителство на Сърбия е бил страхът на лидерите на Земунския клан Милорад Улемек - Легия и покойния Душан Спасоевич, че ще бъдат арестувани за политическите убийства, извършени по времето на бившия режим и че ще изгубят позициите си в полицията, съдилищата и прокуратурата.

За убийството на Джинджич на по 40 години затвор бяха осъдени Милорад Улемек-Легия, полковник от МВР и бивш командир на червените барети, както и Звездан Йованович, бивш заместник-командир на баретите, като той самият е стрелял срещу Джинджич. По същото дело 4 души бяха осъдени на по 35 години, а няколко други на по 30 години затвор.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари