|
Въпреки опасността от накърняване на имиджа му пет месеца преди Олимпийските игри в Пекин Китай отново избра силата, за да стабилизира Тибет. Това е мнението на редица анализатори, цитирани от АФП. Това е най-лошото, което можеше да се случи, смята Жан-Филип Бежа, социолог и изследовател от Центъра за международни изследвания (Ceri) в Париж. Те (китайските власти) няма да позволят още дълго време открито да се изразяват искания, противното ще означава, че и китайците може да започнат да го правят, казва той. Най-лесното разрешение за тях е да следват стария модел: жестоки репресии, последвани от силен политически натиск, отбелязва Кейт Сондърс от протибетската асоциация Международна кампания за Тибет. Но с наближаване на Олимпийските игри през август и изискването за международна респектабилност, каквато предполага организацията им, положението се усложнява. Ако се стигне до мащабна кървава разправа, това ще окаже голямо въздействие върху Олимпиадата и ще предизвика по-силен натиск от страна на международната общност, изтъква китайският дисидент Лю Сяобо. Естествено имиджът е важен, но режимът разчита медиите, обществеността и държавните ръководители бързо да забравят, изтъква Бежа. Те (китайските власти) знаят, че западните държавни ръководители до един са заявили, че ще дойдат на Олимпийските игри. Ако положението не стане драматично, ако няма поне 200 загинали, те се изчакат бурята да отмине и именно на това разчитат, добавя той. За момента международната общност бе умерена в реакциите си, западните страни призоваха Пекин към сдържаност и зачитане на тибетската култура. За съжаление, смятам, че Китай може да си позволи нови репресии, изтъква Клод Левенсон, специалистка по въпросите на Тибет и автор на излязла неотдавна книга "Тибет - въпросът, който притеснява". Хората, които ръководят световните дела, са притеснени и се намират между два стола, между техните икономически интереси и яхната морална „симпатия" за Далай Лама и защитата на основните права на тибетците, което, както е ясно, не натежава особено на кантара, добавя тя. Според Валери Нике, директорка на центъра Азия във Френския институт за международни отношения, Пекин трябва да намери златната среда между това нищо да не предприема с риск положението да се влоши, или да реагира жестоко, като арестува всички и стреля срещу тълпата. От крайно цинична гледна точка, ако избере второто решение, има пет месеца, за да си излъска имиджа, казва тя. Друг тест ще бъде насроченият за вторник процес срещу дисидента Ху Цзя, един от най-големите критици на китайския режим. В крайна сметка, ако положението наистина се влоши, те може да отложат неговия процес и да го държат като разменна монета при евентуален бъдещ пазарлък, смята Жан-Филип Бежа.
|