Китай не е готов да изпусне Тибет - стратегическия "покрив на света"

    

Тибет е много важен за Китай, едновременно от стратегическа и от военна гледна точка, обяснява Андрю Фишър, икономист, специалист по Тибет в лондонския Институт за изследвания върху развитието. Тази роля се обяснява с изискванията на националната сигурност: за китайците е важно да останат най-горе в планините, отколкото да имат заден двор, който не контролират, добавя той.

Тибет, който винаги е служел за буфер - в миналото между британците, Русия и Китай - им служи сега за платформа, от която властват над цяла Азия, казва Ан-Мари Блондо, изследовател от документационния център за Тибет в Париж. Според политическия анализатор Джозеф Чън от Хонконг при един "независим Тибет" Китай ще се почувства много застрашен от Индия и западните страни.

Китайският премиер Вън Цзябао призна, че Тибет е деликатен въпрос в отношенията между Китай и Индия. Може да бъдат посочени и други причини, по-специално природните ресурси - от Тибет извират много реки в Китай и Южна Азия.

Има значителни водни ресурси и в по-малка степен полезни изкопаеми, отбелязва г-жа Блондо. Андрю Фишър не смята обаче, че тези минерални ресурси са решаващ аргумент. Не би могло да се каже, че това е обяснение, защото те бяха по-малки, отколкото сумите, изразходвани от Китай в Тибет, казва експертът.

Но поради всички тези причини заедно Китай никога няма да пусне Тибет, е категорична г-жа Блондо. Тя обръща внимание и на идеологическата страна на проблема. Китай го е превърнал в принципен въпрос, за китайските ръководители е неприемливо чужди правителства да се намесват във вътрешните им работи, изтъква тя.

Китайските претенции върху Тибет като част от територията на Китай от "най-древни времена" водят началото си от XIX век от династията Цин (1644-1911). Манджурската династия си даде сметка за политическото значение на Тибет в Китай, казва Блондо, като разкрива, че нито китайските закони, нито китайските пари са били някога в сила в Тибет.

Претенциите се подемат след това от Китайската комунистическа партия и от противника й Гуоминдан. Важно е както за комунистите, така и за националистите да запазят границите на Манджурската империя.

Именно за това те развиха тази националистическа реторика, според която Китай е съставен от пет народа : уйгурите, тибетците, монголите, манджурците и хан, обяснява Фишър. Бунтовете и демонстрациите положително създават неприятности за Китай, но от това контролът на Пекин върху Тибет няма да се разклади, уверява Джозеф Чън.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари