Поредната провокация

    

Не от нашите политици, а от космополитизираната Антонина Желязкова, в статията й "Косово - новият балкански рай за малцинствата", в. "24 часа" от 21-ви март, най-после беше описана една по-реалистична картина за положението там в момента, когато и българското правителство официално заяви подкрепата си за тази поредна провокация на САЩ.

Но тъкмо последното нещо Желязкова премълчава, като в края на статията си изрично заявява "Нямам отговор на въпроса кой има полза от новото напрежение на Балканите."

Вярно е, че провокацията е използвана не веднъж и от много държави за постигане на експанзионистични цели. За политиката на САЩ обаче провокационните ходове са особено характерни.

Като илюстрация на това може да си припомним само някои по-съществени примери от края на 19-ти век до сега.

Така наречената "Испано-американска война" от 1898 г. е всъщност "Американо-испанска". Защото след изваждането на потопения уж от испанците броненосец "Мейн" се оказва, че пробойната му е направена отвътре-навън.

В резултат на тази война обаче САЩ завладяват Филипините, остров Гуам и Порто-Рико и установяват протекторат над Куба.

В началото на Втората световна война президентът на САЩ жертва военна техника и около 3000 човека във военно-морската си база Пърл-Харбър на Хавайските острови, с цел да настрои общественото мнение в САЩ за влизането им във войната.

Хвърлянето на атомните бомби над Хирошима и Нагазаки в края на войната беше преди всичко заявка, че по-нататък те искат да управляват света.

Провокацията в Тонкинския залив в началото на Виетнамската им война е добре доказана.

А пожертването на Световния търговски център в Ню Йорк на 11 септември 2001 г. с около 3000 човека в него им послужи за незабавно осъществяване на вече подготвеното нахлуване в Афганистан, както и за скалъпеното по-късно оправдание за нахлуването в Ирак.

Обърнете внимание, че нахлуванията им от началото на сегашния век се определят вече само от тяхната преценка, кой може да застрашава интересите на САЩ където и да било по света.

В конкретния случай с Косово няма да коментирам нарушаването на устава на ООН, на устава на НАТО, както и на всякакви междунационални норми при войната срещу Сърбия, за фактическото откъсване на Косово от нея.

За съжаление, главните страни от Европейския съюз тогава подкрепиха това престъпление, с което позволиха на САЩ да стъпи здраво в самата Европа. Те започнаха, макар и слабо, да протестират едва когато САЩ засегна стопанските им интереси в Ирак.

Големият проблем е, че много от тези страни, а и не само те подкрепят поредната провокация на САЩ с обявяването на независимост на Косово.

Това разбира се става в нарушаване на последната резолюция на Съвета за сигурност на ООН по този проблем и със специалната уговорка, че случаят с Косово е "изключение" и не може да се прилага при други такива случаи.

Но не са ли изключително различни една от друга сепаратиските тенденции в Белгия, в Испания, в Румъния, във Великобритания и в ред други страни както в Европа, така и вън от нея, като например в Канада?

В момента трудно може да се намери по-сигурно торпилиране както на ООН, което явно вече много пречи на САЩ да си разиграва коня навсякъде по света, така и на бъдещето на Европейския съюз, който при достатъчно единство е в състояние да бъде един от опонентите на САЩ при решаване на световните проблеми.

За тези, които са забравили или не желаят да си спомнят, такава една обединена Европа на отечествата от Атлантика до Урал планираше още генерал Дьо Гол.

Ето защо, отговорът на въпроса "Кой има полза от новото напрежение на Балканите?" е ясен: това са Съединените американски щати, за които ООН е пречка, а сплотена Европа е заплаха.