"Шифрограмата" от Букурещ

    

Резултатите от букурещката среща на НАТО не само позволиха на нашите патриоти да въздъхнат облекчено, но и доказаха самостоятелността на европейските политици. Устоявайки на натиска на САЩ, лидерите на "стара Европа" направиха много важна политическа заявка, отколкото може да ни се струва на пръв поглед.

Отношенията вътре в НАТО все повече се превръщат в отношения между САЩ и Европейския съюз, а те не са никак безоблачни. Американците активно лобират през последните години два стратегически проекта: влизането на Турция в ЕС и независимостта на Косово.

Съгласявайки се с последното, в ЕС счетоха, че няма смисъл да отстъпват повече пред американския натиск. Причините за подкрепата на САЩ за стремежите на Украйна и Грузия за членство в НАТО са разбираеми, но "пропускът" в НАТО прекалено тясно започна да се асоциира с "входен билет" за ЕС, а европейците искат да остават за себе си правото да решават, кой да бъде член на техния съюз и кой не.

В дните на революцията на розите и оранжевата революция над проспекта "Руставели" и площада на "Независимостта" се развяваха европейски знамена. Сега те украсяват много правителствени сгради в Киев и Тбилиси. За жителите на тези градове на Европа това е избор в полза на процъфтяването, правовото общество, свободата на предвижване.

НАТО - нещо по-абстрактно: Алиансът няма да изпрати своите армии под стените на Цхинвали и Сухуми... А и на кого му хрумна, че пътят в ЕС преминава през НАТО? Тази идея се нашепваше от Вашингтон, но "шифрограмата", изпратена от Букурещ, може да ни накара да се усъмним в това.

НАТО не е ЕС. Членството в него не е задължителен атрибут на "европейскостта". Още през 1973 г. по време на първото разширяване на Европейската икономическа общност в нея влезе Ирландия, която не бе член на НАТО. През 1995 г. - Швеция, Финландия и Австрия, които също не са членове на НАТО.

През 2004 г. - Малта и Кипър. За разлика от това между членството в НАТО и присъединяването към ЕС на Португалия и Гърция минаха 30 години, а Турция с над половин вековен натовски стаж все още стои пред вратите на ЕС. Букурещ дава да се разбере: Европа се отдалечава от натовския дневен ред.

Тя започва да се осъзнава като нов военен съюз - неамерикански и неагресивен. Съюз, с който трябва да се договорим. Символично, че това става ясно в навечерието на възобновяването на преговорите между Русия и ЕС за новия договор за сътрудничество.

А що се отнася до Украйна, нейният стремеж в Европа не е проблем за Русия. По-скоро обратното: Украйна в ЕС може да бъде за нас същото, което стана за САЩ стоящата до 1973 г. в страни от европейската интеграция Великобритания. С нейното влизане в ЕИО в нея се появи, и присъства до ден днешен, американски "агент на влияние".

Украйна би могла да стане за нас същия инструмент на влияние на Русия върху Европа. Но за тази цел Русия се нуждае от приятелска политика спрямо съседите, и вдъхновена от резултатите на срещата на НАТО, тя трябваше да потърси в самата себе си потенциал за компромиси.