|
Френските вестници не вярват, че Берлускони, макар и "помъдрял", ще реформира Италия, но изразяват задоволство от зараждането на двуполюсния модел, в което виждат възможност за политическо обновление. "Новият Берлускони прилича на лош лифтинг", отбелязва иронично "Либерасион". Според левия всекидневник, макар изказванията му да са се "поизгладили, конците са същите". "Нищо не може да се направи - 15 години след появата му на политическата сцена "берлусконизмът" е малко разяден, но все още устойчив в Италия", коментира в. "Либерасион". "Берлускони извади старите рецепти, по-специално намаляването на данъците. Това е симптом, че страната върви на зле. При сегашната двукамарна система нестабилността се е превърнала в начин на функциониране", добавя вестникът и отбелязва: "Трудно може да се види в лицето на Берлускони инициаторът на една нова модерна република с реформирани институции." Успехът на медийния магнат не може да бъде обяснен само с влиянието му върху частната телевизия. "Силвио Берлускони е олицетворение на антиетатистките настроения на италианците", коментира социологът Джан Мария Фара. "Берлускони изразява основни неща за италианското общество, настояващо върху свободата и работата, но и върху удоволствието и демонстрацията на успеха", анализира политологът Марк Лазар. "Фигаро" смята, че избирането на Берлускони само по себе си е признак за парализата, която е обхванала италианската политическа система. Всекидневникът обаче се опитва да внесе оптимистична нотка, като изтъква, че мнозинството, което е получил, ще му позволи да управлява стабилно и да изпълни изборните си обещания, като най-накрая предприеме необходимите реформи. "Берлускони по никакъв начин не се беше променил по време на предизборната кампания- личност извън нормите, изключителна и странна. Това, което беше разбрал, е единствено, че този път не трябва да обещава невъзможни неща", твърди вестинкът. "Берлускони спечели изборите за първи път през 1994 г., а след това през 2001 г., демонстрирайки изключително дълголетие. Загуби през 2006 г., когато предпочете да се представи като жертва", припомня "Фигаро". "Две години по-късно "Кавалере" още съблазнява Италия, готов макар и малко незаслужено да облече дрехите на "баща на нацията". Задачите, които очакват Берлускони, са много, добавя "Фигаро" и изброява: сегашната слабост на икономиката на страната, лошото функциониране на политическите институции и неблагоприятната международна конюнктура. В същия дух е и коментарът на икономическото издание "Ле з`Еко", според което очертаващият се двуполюсен модел опростява политическата игра и ще позволи да се избегнат изнурителните безкрайни маневри, които трябваше да предприема екипът на Проди при представянето на всеки законопроект и бюджет в търсенето на крехко мнозинство. И накрая "Ожурд`уи ан Франс/Льо Паризиен" смята, че освен победата на Берлускони и двуполюсният модел другото събитие на политическата сцена е отстраняването на екстремистите от ляво и дясно от италианския политически живот.
|