|
Вестник "Вечерне новости" публикува част от кореспонденцията между философа Ноам Чомски и Добрица Чосич /писател, бивш президент на Югославия/ по косовския въпрос. Чомски: По повод провъзгласяването на независимостта на Косово и новата ситуация нямам какво толкова да кажа, нищо, което си струва да се повтори. И днес мисля, че Вашето предложение беше много смислено, но сега е невъзможно. САЩ инвестираха прекалено много в Косово както геостратегически, така и идеологически /а по въпроса за идеологията, Европа е още по-луда от САЩ във връзка с Косово/. Геостратегическата част от историята включва не само лагера "Бондстийл", но и необходимостта от засилване на контрола на Вашингтон над Европа; идеологическата част от историята е свързана с начина, по който западните интелектуалци се направиха на пълни имбецили в своята оргия на самохвалебствията и своето невероятно лъжене във връзка с войната. Никога няма да позволят да бъдат разкрити тези лъжи във връзка с войната, а позирането за независимостта на Косово е необходимо заключение в приказката за тяхната величествена роля. Чосич: Уважаеми професоре Чомски, Съгласен съм с Вас, че сега е късно да се обсъжда моето предложение за подялба на Косово и защита от албанската анексия на сръбски етнически територии; съдейки по всичко, е късно да се приложи атоският /гръцкият/ модел за запазване на независимостта на косовските и метохийските манастири. Сърбите са слаби да променят планираната констелация на албанско-сръбските отношения в Косово, която е необходима на американската стратегия и интереси на Балканите и в Европа. Вашият акт на убедителна морална подкрепа, която оказвате на сръбския народ днес, означава много за нас. Защото ние сме ужасно унизени от неправдите и от десетилетия сме сами. Краят на 20 век в Европа роди, по-точно казано поднови идеологията на сърбофобията в корелация с русофобията, с която на Балканите и в Европа се цели да се изпрати в забвение нацисткия антисемитизъм и да се маскира канцерогенното лицемерие на онази Европа, която произвежда войни и идеология на лъжите. Поднасям Ви изразите на своята човешка благодарност и моля да не разберете като нескромност, когато Ви казвам: не съм щастлив човек, но съм щастлив писател, че мога да кажа, че в голямата и справедливата кауза на моя народ Ноам Чомски беше мой единомишленик и приятел.
|