В средата на март китайски учени и представители на властта слушаха с учтиво любопитство предупреждението на експерта по пъблик рилейшънс Уу Ху за това, че най-големият риск при Олимпиадата в Пекин може би ще бъде политическия шок от протестите в подкрепа на Тибет.

Един ден след като Уу отправи предупреждението си на лекцията си в Пекин на 13 март, бунтовете в Лхаса и размириците в останалата част на Тибет възбудиха международни протести срещу китайската политика и след това контра протести в Китай, което хвърли сянка върху Игрите.

Уу, който е професор в Аризонския държавен университет със специалност китайския "кибер-национализъм", се тревожи, че критичните обществени настроения по повод на размириците в Тибет могат да достигнат кулминацията си по време на Олимпиадата през август.

"Това може да се проточи и да предизвика някои непредвидими събития - освиркване на отборите, грозни конфронтации, ако някой от спортистите протестира - нещо, което не искаме", каза скоро по телефона Уу.

Той отново беше поканен в Пекин, за да обучи властите как да се справят с потенциалните кошмари по време на игрите. Дори и ако обстановката на стадионите е толкова приятелска, колкото се надяват властите, китайската вълна от патриотичен гняв предизвиква мощни движения, чието влияние върху политиката и дипломацията на страната ще се увеличава.

Кампанията да се бойкотира френската верига супермаркети "Карфур", възприемани като символ на западната подкрепа на независимостта на Тибет, свирепите вербални атаки срещу западните медии и събиранията по повод на олимпийския факел влияят върху гражданите, които искат да говорят публично, когато им е позволено от предпазливата Комунистическа партия, но също така са разтревожени от това, че страната им се превръща в място, което светът наблюдава внимателно.

"В много отношения Китай става по-либерална страна, но по-либералният Китай не иска да бъде малък Китай и либералният Китай ще бъде по-уверен, а не по-смирен", казва Ши Уинхонг от Народния университет в Пекин.

"Но западната реакция по отношение на Тибет събужда чувството, че въпреки че ставаме по-богати, те все още ни третират така, сякаш се намираме в XIX век".

Сегашната партиотична вълна в Китай се базира върху модела на националистически протест, пламнал, когато усещането, че Комунистическата партия се грижи за страната, се сблъска с международните събития.

"В някакъв смисъл Китай жъне това, което беше посято от създаването на национализъм заедно с икономическия растеж, основа за легитимност", казва Алън Карлсън от Университета "Корнел". "Това е дух, който след като е излязъл от бутилката, трудно може да се върне обратно".

През 1999 г. демонстранти нападнаха американското посолство в Пекин, след като по време на войната срещу Сърбия силите на НАТО бомбардираха по погрешка китайското посолство в Белград и трима китайци бяха убити. Протестиращите смятаха, че бомбардировката не е била резултат от грешка.

През 2005 г. шумът, който се вдигна по повод поканата към Япония да стане постоянен член на Съвета за сигурност към Обединените нации и спомените от Втората световна война предизвика протести, бойкоти и в някои моменти насилие в цялата страна.

"Този път западните протести и призиви да се бойкотират Игрите поразиха хората, които не знаеха почти нищо за широкомащабната международна подкрепа за независимост на Тибет", каза Уу Джиаксианг, политически коментатор от Пекин, който беше старши съветник на правителството през 80-те години на миналия век.

"Случаят с Тибет извади на бял свят два проблема, по които китайците са много чувствителни - независимостта и Олимпийските игри, момент на голяма гордост за повечето хора, така че не е изненадващо, че се намираме в това положение", каза той.

Протестите се отразиха също и върху промените, протичащи в китайското общество, тъй като хората станаха по-богати, по-свързани помежду си и отстояващи правата си в по-голяма степен.

В Китай хората, които използват Интернет, са повече отколкото в която и да било друга страна в света - 221 милиона или 16 процента от населението. Новините стриктно се контролират от Комунистическата партия, но увеличаващият се брой на хората, ползващи Интернет и все повечето комерсиални медии дава по-голяма възможност на гражданите да изразят мнението си.

"Тези промени се отразяват и върху протестите, петициите и изразяването на несъгласие по Интернет, които могат да се разпространят сред много повече хора в сравнение с предишните изблици на националистически гняв", казва Уу Ху.

"Нещата са толкова разпръснати, толкова децентрализирани, с толкова много фронтове, толкова много "врагове", че всичко става непредвидимо", казва той. "Правителството се опитва да улови и след това да контролира и укроти емоциите. Но то не ги създава".

"След като публичният гняв започна да се увеличава все повече, Партията се опита да управлява вълната от партиотизъм чрез намаляване на контрола на цензурата и даване на възможност да се чуе общественото мнение", казва един редактор в партиен вестник. "В миналото мненията се потушаваха, преди да бъдат изразени в медията и пред обществеността", казва редакторът, който помоли да остане анонимен, защото се страхува от наказание за това, че е говорил за политика. "Оттогава властите се опитват да манипулират обществените реакции, без това да става прекалено явно".

Докато държавните медии наблягат на призивите за "рационален патриотизъм" и критикуват "тесния национализъм", протестите в подкрепа на бойкота все още не са замрели от миналия уикенд. Предложението на правителството за преговори с представители на Далай Лама, който живее в изгнание, предизвика изумление, след като властите толкова публично го обвиняваха за това, че стои в основата на безредиците.

Обмисляйки тази бурна реакция срещу компромисния жест и продължавайки антизападното чувство, Ши от Народния университет казва: "Ако целта на Запада, който първоначално подкрепяше Олимпийските игри през 2008 г., е била да създаде по-отворен, прозападен Китай, три месеца преди това те вече се провалиха". Ройтерс

0