Бетанкур най-после свободна след 6 години в ада на пленичеството

    

Френско-колумбийската гражданка Ингрид Бетанкур прекара над 6 години в ръцете на похитителите си. Тя беше отвлечена от колумбийските Революционни въоръжени сили /ФАРК/ на 23 февруари 2003 г.

По онова време Бетанкур беше кандидат президентка за президентските избори в Колумбия. Заедно с нея тогава беше похитена и нейната съветничка Клара Рохас, която беше и нейна кандидат вицепрезидентка. Рохас беше освободена по-рано тази година от ФАРК.

По време на пленичеството си Бетанкур се опитва да избяга пет пъти, твърди колумбийският полицай Джон Пинчао, който също беше в плен на ФАРК и успя да избяга от бунтовниците през май 2007 г. Именно той разказа на медиите, че похитителите карали Бетанкур да прави дълги преходи през деня, а нощем я връзвали с вериги. Тя обаче запазила упорития си и смел характер и не искала да се подчинява на пазачите си, разкри полицаят.

Друг бивш заложник на ФАРК, бившият сенатор Луис Еладио Перес, разказа, че той и Бетанкур успели в даден момент да избягат от пазачите си и останали в джунглата цели пет дни. После обаче здравето му се влошило и Бетанкур решила да се върнат обратно при похитителите. Когато се върнали, двамата били оковани във вериги, а ботушите им конфискувани и така те били изложени на опасност да бъдат ухапани от отровни змии и насекоми.

Бунтовниците изпратиха на колумбийските власти през 6-те години и половина на пленничество на Бетанкур три видеозаписа с нея. На тях се виждаше как здравето й с годините се влошава. Първите два записа датираха от периода 2002 - 2003 г. Последният запис датираше от ноември миналата година и на него Бетанкур изглеждаше много слаба и немощна.

През същия месец майка й Йоланда Пулесио получи писмо от нея. В него Бетанкур признаваше, че бунтовниците са й отнели всичко и че е принудена да мълчи, за да не си навлича повече проблеми. "Нямам желание за нищо тук. Защото тук, в тази джунгла, единственият отговор, който получавам е "Не", пишеше още Бетанкур в писмото до майка си.

Разкази на други заложници, които или успяха да избягат от похитителите си от ФАРК, или пък бяха освободени, показват, че постепенно Бетанкур се разболява от хепатит Б, от кожна болест и започва да страда от депресия. В един момент дори имаше слухове, че тя е мъртва.

Бетанкур е дъщеря на бивш министър на образованието на Колумбия, който после беше посланик към ЮНЕСКО. Завършва политически науки в Париж и е била студентка на бившия френски премиер Доминик дьо Вилпен. Започва политическата си кариера в Камарата на представителите на колумбийския парламент. Активен борец е срещу корупцията сред колумбийските депутати. Името й нашумява, когато преди да стане депутат в парламента, раздава презервативи в Богота като част от кампания под надслова: "Корупцията е СПИН-ът на нашето общество. Нека се предпазим от нея".

Бетанкур остро критикува ФАРК и техните отвличания. Като кандидат президент обикаля най-опасните колумбийски райони, където действат бунтовниците, въпреки предупрежденията да не го прави. Бетанкур е авторка на книгата "Бяс в сърцето". В нея разказва, че е била чест обект на смъртни заплахи, което я е принудило няколко пъти да живее далеч от децата си.

В даден момент първият й съпруг Фабрис Делоа, с когото тя впоследствие се развежда, и двете й деца Лоренцо и Мелани Делоа, са принудени заради заплахите, да заминат да живеят в Нова Зеландия. Сега Лоренцо и Мелани са на 19 и 22 години. Мелани учи киноизкуство в Ню Йорк. Лоренцо живее в Париж. Първи на новината за освобождаването на майка си реагира Лоренцо. Той я определи като най-хубавото събитие в живота му.

През годините всички близки на Бетанкур водиха активна кампания за освобождаването й. В нея се включиха децата й, първият й съпруг, вторият й съпруг Хуан Карлос Льоконт, майка й - Йоланда Пулесио и сестра й Астрид.

Кампания за освобождаването на Бетанкур водиха и президентите на Франция Никола Саркози и на Венецуела Уго Чавес. На 1 юли тази година група алпинистки дори поставиха, като част от кампанията, портрета на Бетанкур на връх Монблан.