Българинът няма навици и култура на свободното си време

    

В специално социологическо проучване по поръчка на в. "Класа" "Галъп интернешънъл" попита хората как оползотворяват свободното си време извън работа.

Изключително спокойно и традиционно уплътняват българите свободното си време. 60% от българите живеят според максимата "Моят дом е моята крепост" и предпочитат да останат вкъщи в ценните часове, свободни от задължения.

Стоенето вкъщи в свободното време все пак не е само въпрос на избор и на манталитет, а в някои случаи е икономически обусловено - най-големи домошари са пенсионерите и хората с най-нисък личен доход (72%). Най-много свободното време извън къщи пък прекарват хората между 18 и 25 години (65%).

Хората със социален статус над средния балансират свободното си време по равно вкъщи и навън. Основният въпрос все пак остава не толкова къде прекарват свободното си време хората, а как. Българите са изключително домашно общество - гледането на телевизия, комбинирано с домакинска работа, са двете най-широкоразпространени дейности в свободните часове и уикендите. Следват ги разходките и срещите с приятели.

Свободното време на българина не е резултат само от липса на средства и далеч не единственото, което той/тя може да си позволи, е да седи вкъщи и да гледа телевизия. Това е въпрос по-скоро на липса на навици и на култура на свободното време, отколкото на пари. Все пак двете доминиращите занимания сред населението - телевизията и домакинската работа - губят своята категоричнo водеща позиция, ако погледнем отблизо данните за формиращата се средната класа. В тази социална група домакинската работа (14% в сравнение с 22% сред населението) е вече изместена от разходките и пътуванията (16%).

Излизането на разходка е наистина показателно за това, че културата на свободното време на българина е въпрос и на манталитет, а не на пари. Все пак разходките са безплатно удоволствие, а едва 7% от българите с най-нисък личен доход го споменават като нещо, което правят в почивните дни. Всъщност най-много (12%) се разхождат не най-бедните, а напротив - хората с най-висок доход и най-младите. Именно тези, които обществото обвинява в застояване пред телевизора, компютъра и т.н.

Заседналият начин на живот и затлъстяването са един от основните проблеми на съвременните хора. Ако в чужбина е обичайна гледка да се видят тичащи за здраве по паркове и улици, то у нас спорт практикува изключително малка част от населението, най-вече хора с висок социален статус. Едва 1% заявяват спорта като най-честа своя дейност в свободното време.

Изводът е, че за някои занимания за свободното време като разходки, спорт и четене на книги (едва 2% сред населението) българите просто нямат навици и желание или и двете. За някои начинания наистина се изискват големи финансови възможности (като пътувания извън населеното място или сериозен шопинг в бързо растящите молове от всякакъв тип). В повечето случаи обаче дори имащите прилични за българските стандарти доходи все още предпочитат идеалната комбинация от "липса на каквото и да е усилие и разход", като например гледането на телевизия у дома.