Добрите лоши новини

    

Румънският парламент приел законопроект, според който новините в медиите трябва да бъдат балансирани - колкото лоши новини, толкова и добри, даже добрите да са повече, понеже лошите оказвали негативно влияние върху здравето и живота на хората. После пък Конституционният съд взел, че го отменил. Щото законът противоречал на конституцията им в частта й, гарантираща свобода на словото.

И понеже тук, на Балканите, е така - заиграе ли мечката в комшийския двор, непременно ще дойде и в твоя - и българските журналисти могат да очакват в скоро време да се пръкне подобен закон. И дали нашият Конституционен съд ще го бастиса - един Господ знае! Затова е редно овреме да си помислим и да си изясним някои неща, защото материята е доста сложна.

Що е то например добра новина и що е то лоша?

Ето, да речем, гръмнаха погребите в Челопечене. Как да квалифицираме една такава новина? Всеки би рекъл, че е лоша. Да, но ако погледнем факта от друг ъгъл? Ако кажем, че с тези взривове България даде своя, макар и скромен принос, в борбата за разоръжаване? Май се получи добра новина, а?

Слънчев бряг в разгара на сезона останал н`ам си колко часа без ток. Съобщиш ли го така, то си е лоша новина отвсякъде. Ами ако го съобщиш, че в Слънчев бряг за н`ам колко си часа са спестени н`ам колко си мегавата електроенергия?

Или посещението на Кондолиза Райс и награждаването й с орден "Стара планина". Разбира се, че е добра новината, нали? Хубаво, но я си представете вестникарска дописка със заглавие: "България няма по-висок орден от "Стара планина", с който да награди Кондолиза Райс". Е, кое й е доброто на новината?

Споменах госпожица Райс и веднага се сетих, че визовият режим с Щатите си остава. Лоша новина! От една страна. От друга страна, обаче визовият режим ще попречи на нашите джебчийки, просяци и проститутки да развалят имиджа на родината ни в САЩ, както го развалиха в страните от ЕС. Ето я, значи, добрата новина...

Бургаската мода да се забиват кирки по колите дойде и в София. Както се казваше в популярната реклама - днес в София, а утре - в други градове! Лоша новина. Но ако я съобщиш така - директно!

Ако напишеш обаче, че през последните години рязко се е повишило производството на кирки и тяхното търсене на пазара, новината моментално става добра.

Три хиляди триста и шейсет затворници ще бъдат пуснати на свобода, ако бъде приет новият закон за амнистията, подготвен от правосъдното министерство. Тази новина не бива да се съобщава в този й вид в никакъв случай, ако искаме тя да бъде добра.

По-разумно е да се каже, че три хиляди триста и шейсет души, извършили престъпления, в затвора са попаднали на хора и са станали човеци! Така се прави то добрата новина! Както казваше Негово величество бившият ни премиер - трябва да се гледа позитивно и без бомбастики.

Мога да дам още примери, но и тези са достатъчни, за да успокоя колегите журналисти. Дори и нашите законотворци да изкалъпят закон, подобен на румънския, и Конституционният ни съд да не го отмени - няма страшно. Всяко събитие може да бъде представено и като добра, и като лоша новина. Зависи как ще погледнеш на него.

А българската журналистика от години се е научила да гледа, както казваше баба ми, и тако, и вако.

Зависи откъде духа вятърът. И накъде.

Така че, пак повтарям - добрата новина е, че няма страшно, каквито и лоши новини да дойдат!