Асад е прагматик, за когото преговорите с Израел са задължителни за мира

    

Точно преди своето посещение в Париж за учредителната среща на върха на Съюза за Средиземно море, сирийският президент Башар Асад заяви, че икономическите отношения между страните в Средиземноморието не могат да се развиват, докато продължават регионалните конфликти, и на първо място арабско-израелския.

Разговаряхме в продължение на два часа. Той смята, че ако няма политически диалог и мир между араби и израелци, регионът ще тръгне към консерватизъм и екстремизъм. Тероризмът, казва той, е състояние на ума и не познава граници - в Сирия в момента има местен тероризъм, който наподобява Ал Кайда, но не е свързан с организацията, а със състояние на ума.

Ако не бъде постигнат мир, всички реформи, от които се нуждаят арабите (икономическо развитие, образование, култура), ще се провалят и целият регион ще бъде дестабилизиран. Когато САЩ и Израел отхвърлят идеята, че Сирия наистина иска мир, те забравят тази реална опасност. Сирийското ръководство знае, че ако възможността за мир бъде пропиляна отново, ще се отвори нов вакуум за екстремистите.

Непреките преговори на Сирия с Израел са точно в този контекст. След 2003 г. Асад все по-често изтъква нуждата от подновяване на преговорите с Израел. След войната в Ливан през 2006 г. той ясно се дистанцира от изявленията на иранския президент Махмуд Ахмадинеджад. "Не казвам, че Израел трябва да бъде премахнат от картата. Ние искаме мир, мир с Израел", заяви той пред репортер от "Шпигел" на 24 септември 2006 г.

Ариел Шарон, а след него и Ехуд Олмерт, останаха глухи за тези искания. Други пък (особено във Вашингтон) отказаха да се доверят на режима на Асад. През май обаче Израел и Сирия обявиха, че започват непреки преговори с посредничеството на турския премиер Реджеп Тайип Ердоган. Войната в Ливан, обяснява Асад, показа на всички, че проблемите не могат да се решават чрез война. Израел е най-мощен във военно отношение в региона, а Хизбула е по-малка от всяка армия в региона. И какво постигна Израел?

Асад смята, че е необходимо да се изчака новото американско правителство през 2009 г., преди преговорите между Израел и Сирия да могат да стигнат до някъде, тъй като за техния успех е нужен влиятелен посредник, който според сирийския президент може да са само САЩ. Дори и при това положение обаче трябва да има напредък в междинния период, което е целта на сегашните непреки преговори.

След осем години на парализа (след края на преговорите между двете страни през 2000 г.), война в Ливан и две нападения срещу Сирия между двете държави няма доверие. Сирия в момента иска да изпита намеренията на Израел и разбира, че Израел също иска да изпробва Сирия. По време на преговорите между покойния Хафез Асад и Ехуд Барак (тогавашния премиер на Израел) през 1999-2000 г. бяха постигнати няколко пробива по най-трънливите въпроси, включително сигурността, взаимното признаване и водните ресурси.

Сирия иска да започне оттам, където спряха Асад-баща и Барак. Ще бъде по-лесно и ще се избегне загубата на време. Като изключим категоричното му искане да бъдат върнати целите Голански възвишения, Башар показва огромна гъвкавост и ми напомни, че през 1999-2000 баща му също проявил гъвкавост - тогава Израел искаше наблюдателен пост в Сирия, което беше неприемливо условие, тъй като Дамаск не може да приеме израелско военно присъствие на своя територия. Беше постигнато споразумение за разполагане на американски военен персонал в базата.

Ясно е, че Асад няма да скъса отношенията си с Иран като предварително условие за преговори. В крайна сметка Иран е една от страните, които подкрепят Сирия през всичките тези години. Но Асад разбира, че едно мирно споразумение с Израел ще промени целия регион, защото ще донесе и мир между Ливан и Израел и ще реши проблема с Хизбула, като спомогне за трансформирането й в чисто политическата формация. Връзките между Сирия и Иран никога не са спирали Дамаск да води собствена политика - като например участието в конференцията в Мадрид през 1993 г. или в миналогодишната в Анаполис.

Отправната точка за политиката на Асад се корени в неговите разбирания за опасностите на екстремизма и консерватизма. Той изглежда убеден, че този път един неуспех би означавал хаос в региона, а хаосът вече се простира от Афганистан до Ирак. БТА

*Бел. ред.: Ален Греш е редактор във в. "Монд дипломатик" и експерт по Близкия изток.