Обамаманията в Европа може да укрепи позициите на Обама у дома

    

През лятото обикновените американци отиват на море. А Барак Обама идва в Европа. И обикновените американци, и Обама трябва да се възползват от тази смяна на декора. Обикновените американски работници, на които се полагат само 13 дни ваканция, трябва да боготворят тази ценна, възстановяваща силите отпуска.

Обама преживя напоследък доста бурни седмици, през които твърдата му преднина от 6 пункта пред републиканеца Джон Маккейн се стопи почти наполовина, което означава, че сега тя е в границите на допустимата грешка в много допитвания. Така че Обама има нужда от среда, в която да се почувства по-ценен. След като направи доста пируети по някои въпроси, за да се доближи до идеологията на средната класа, сега Обама, както показа неотдавнашно допитване, е смятан от малко повече от половината от американците за политик, склонен да нагажда позициите си, за да извлича политически дивиденти. Джон Маккейн също промени позициите си толкова пъти, колкото Обама, ако не и повече.

Но точно тук между двамата има разлика. "Изкусуряването" на позицията на Обама по въпросите за вътрешната сигурност и за Ирак го накараха да се приближи повече до центъра. Очакван и традиционно следван политически курс от участниците в надпреварата за парламентарни избори.

Маккейн пък се насочи изцяло към крайната десница, защото той все още има основание да се притеснява за това как да привлече на своя страна ентусиазма на някои влиятелни избиратели от десницата. Така че по въпросите за намаляването на данъците, за извършването на петролни сондажи извън бреговете на САЩ, за социалната сигурност, както и по други теми, Маккейн изостави позициите си, които едно време му създадоха репутацията на бунтаря в редиците на републиканците, и възприе политиката на Буш.

Повечето от медийте обаче пропуснаха да отбележат тази съществена разлика. Те все още носят белезите от човекомелачката Маккейн, което си личи по начина, по който отразяват всички новини, свързани с него през последното десетилетие, ръководени от принципа: "Той е бил измъчван и много ни харесва, така че не можем да го критикуваме". Резултатът беше, че Обама плати по-висока цена за промените на позициите си за разлика от Маккейн. Още повече, че предизборният щаб на Обама и националния комитет на Демократическата партия допуснаха журналистическите писания за промяната на позициите на Обама да се изродят в лоши нападки.

Така че Обама повече от когато й да е сега има нужда да сложи край на всичко това. Дали пътуването му зад граница не е начинът на Обама да отговори на упреците? Във вътрешнополитически план пътуването на Обама зад граница ще насочи вниманието върху един много важен въпрос - може би най-фундаменталния в неговата кампания - а също и въпрос, който остава без отговор, още преди Обама да обяви кандидатурата си за президентския пост.

А въпросът е: Толкова много ли се провали Буш, та американците сега са готови да захвърлят много от консервативните възгледи, които ръководеха тяхното мислене от епохата на Роналд Рейгън и да приемат толкова радикални промени, или пък това е просто само една от интерпретациите /според либералите най-вероятната/ на ситуацията? Но нека зададем въпроса по-директно. Провалът на Буш беше ли провал на идеологията или главно на компетентността?

Ако става дума за първото, както си мислят повечето хора във Вашингтон, то тогава можем напълно спокойно да предвещаем още отсега смазваща победа на демократите на президентските избори. Но ако става дума за второто, това ще означава, че гласоподавателите са запазили все още доброто си мнение за консервативното управление и просто искат да изберат някой, който да ги управлява компетентно. Това е доминиращият открит въпрос на тази кандидат президентска надпревара.

И точно тук много добре се вписва Европа. Преди 6 години нито един влиятелен американски демократ нямаше да се отправи към Франция или Германия. Великобритания беше изключение от правилото, не само защото Тони Блеър се включи във войната на страната на Буш, но и заради културни и исторически причини. Едно време Франция или Германия бяха смятани за Старата Европа. Те бяха враговете на свободата. Демократите, които вкъщи може би мърмореха недоволно, за пред хората се съгласяваха с вижданията на Буш и на Ръмсфелд. Те бяха ужасени, че може да не се съгласят с тях.

С това пътуване Обама иска да отправи сигнала: "Нещата вече не са такива. Аз ще управлявам една Америка, която отново ще поиска да се придържа към принципите на либералния интернационализъм. Ние ще работим с нашите съюзници и нашата страна отново ще възвърне репутацията си в света, която беше така грозно поругана". Несъмнено Обама си дава сметката, че ако не направи някой гаф по време на пътуването си, той ще бъде посрещнат в Европа от обожаващи го тълпи. Защото Обамаманията е навсякъде и тя е истинска.

Обама и неговият предизборен щаб със сигурност се надяват, че кадрите с тези ликуващи тълпи, показани по телевизията в Америка, ще напомнят на неговите сънародници, макар и подсъзнателно, за най-лошите провали на Буш и защо те бяха в действителност провали на идеологията, а не главно на компетентността /умишленото отблъскване на старите съюзници беше идеологически избор/. И тимът на Обама се надява, че американците ще си кажат: "Да, това си беше позор. Но край с него. Аз съм с Обама".

После разбира се, Обама ще направи и израелско-йорданска обиколка. А тя има двойна цел. Това пътуване също е замислено да има гореспоменатия ефект, какъвто ще има и европейската обиколка на Обама, но и да подчертае колко пъти подходът на Буш в региона, а по подразбиране и този на Маккейн, се е провалял. Това пътуване обаче има за цел и да успокои еврейските опасения относно ангажимента на Обама към Израел. А това вече е коренно различна цел и може да направи успехът на тази част от обиколката труднодостижим.

Така че кадрите, които ще представят Обама в най-добра светлина, ще дойдат от Европа, независимо дали той ще говори или не пред Бранденбургската врата. Дали европейската обиколка на Обама ще има очаквания резултат?

Достатъчно американци, около 50 или повече от 50 процента ще се съгласят, че провалите на Буш, главно тези в областта на международните отношения, са били провали на идеологията, както и на компетентността. Над 50 процента от американците искат да подновят връзките с Европа при обещаното от Обама ръководство. И докато толкова много причини за грешка може и да няма, има основание за надежди, че в дългосрочен план американците ще поискат да се присъединят към света. В краткосрочен план това може да помогне на Обама да възвърне твърдите си позиции. БТА