Грешка бе да се кани Германия за посредник между Грузия и Русия

    

Никога досега след войната в Абхазия грузинците не са били тъй близо до целта да си я върнат, както днес. И в същото време никога след 1993 г. не са били тъй близо до това да я изгубят. Въпросът стои с безпрецедентна острота и това не е случайно. Стремежът на Грузия към членство в НАТО, Олимпийските игри в Сочи през 2014 г., разполагането на обекти от ПРО на САЩ в Европа, световната финансова криза и рекордният скок в цените на петрола - това далеч не са всички преки и косвени причини, послужили вкупом за катализатор и върнали отново на дневен ред основния за Грузия териториален и човешки проблем, "замразен" от 15 години насам.

Пропуснатите възможности без съмнение будят носталгия и у Москва, и у Тбилиси. Русия най-вероятно съжалява за времето, когато пропусна възможността да се разбере с грузинския президент Гамсахурдия - навремето Кремъл го сметна за най-опасния, най-несговорчивия от всички възможни хора на този пост. Както казват обаче, всичко се познава в сравнение. Сега Москва е принудена да контактува с президента Саакашвили, къде по-напорист и проамерикански настроен.

Грузия също има за какво да съжалява - на първо място за пропуснатото време, когато заради своеобразната политика на президента Елцин бе засилено влиянието и ролята на САЩ в света като основен и най-силен гарант на демокрацията. Както впрочем недалновидната политика на Буш младши накара след това Европа "да застане нащрек" и предизвика ренесанса на Русия. Тогава Русия (чрез министъра на отбраната Грачов) предлагаше да върне в лоното на Грузия почти цяла Абхазия с условието да изпрати там две дивизии. Абхазците пък с радост биха склонили на федерално устройство, което категорично отказват днес, въпреки че Михаил Саакашвили им предлага най-високи стандарти, а на това отгоре и вицепрезидентския пост!

Всичко това обаче е минало. Свърши се времето на реверансите и задкулисните игри. Изоставили фалшивата скромност, Русия и Грузия са в открита конфронтация. "Или НАТО, или Абхазия!" - такъв е ултиматумът, поставен от руското ръководство. Абхазката власт също забрави "борбата си за независимост" (например по време на президентските избори, когато в контекста на остра конкуренция ужким прогрузинският кандидат Багапш успя да блесне по-добре от промосковския Хаджимба) и открито пое курс за присъединяване към Русия, която подпомага възстановяването на Абхазия след военните действия, сякаш е руски регион, както прави например в Чечения.

Трудно бихме нарекли логично и поведението на грузинските лидери. Те разчитат да получат план за действия за подготовка за членство в НАТО и да влязат в Северноатлантическия алианс, но страната все още остава членка на ОНД и дори не е започнала процедурите, необходими за напускане на организацията. Говорят за интернационализиране на конфликта и замяна на руските миротворци с международни полицейски сили, а в същото време тайничко удължават мандата на руските миротворчески войски.

А каква е логиката, според която за посредник в уреждането на отношенията с Русия бе поканена Германия - държава, гласувала против приемането на Грузия на срещата на НАТО в Букурещ? Нищо чудно, че триетапният мирен план за уреждане на грузинско-абхазкия конфликт, предложен от шефа на германското външнополитическо ведомство, се оказа неприемлив буквално за всички страни.

Грузия настоява първият етап да включва връщане на бежанците, Русия иска да се подпише споразумение за неупотреба на сила, а Абхазия освен това държи и да бъдат изтеглени войските от Горна Абхазия - тоест от Кодорското дефиле, прибързано преименувано от централните грузински власти. Абхазката страна категорично отказва да приеме и третия етап от плана, дискусия по въпроса за статута й.

След като стана ясно, че "германският" план е примитивен и недоработен, някои набедени политолози в Грузия взеха активно да обясняват посредническата роля на Германия с инициатива на Русия, на руското ръководство, а не на грузинското. Тези "придворни прорицатели", жертви на амнезия, би трябвало да препрочетат стенограмата на диалога между президентите Медведев и Саакашвили по време на първата им среща на икономическия форум в Санкт Петербург на 6 юни т. г.

"Вчера бях в Германия, разговарях с германски колеги - те толкова се тревожат за съдбата на руско-грузинските отношения! Според мен сами бихме могли да решим всички въпроси, каквито има днес, да преодолеем трудните моменти и да ги изградим за дълго време напред" - ето първите думи на Дмитрий Медведев, с които Михаил Саакашвили впрочем изцяло се съгласи. След това поканата към Германия да стане посредник бе равносилна на открито изразено недоверие към Русия и нейния нов президент. Това бе двойно погрешна стъпка и ето защо.

Както пролича при неотдавнашната визита на държавния секретар на САЩ Кондолиза Райс в Тбилиси, Щатите очевидно усещат вече "умора" от нерешените големи проблеми на малка Грузия, заради която Вашингтон непрекъснато влиза в нежелани "търкания" с Кремъл. Най-вероятно, след възстановяване на дипломатическите отношения, съответно след отказ от война срещу Иран, Америка ще изгуби някогашния си интерес към Грузия, по-точно към базите, към летищата в страната. И в крайна сметка Грузия може да изгуби САЩ като свой партньор, без да придобие друг в лицето на Руската федерация.

Едно е несъмнено - в навечерието на президентските избори и след тях (който и да стане президент) САЩ ще положат усилия да се "изтеглят" от различните проточили се конфликти, на първо място в Ирак и Афганистан, и да не започват нови. Същевременно Вашингтон ще стане далеч по-предпазлив при осъществяването на различни проекти за подпомагане на "млади демокрации" като Грузия и за разширяване на НАТО в източна посока.

Ето защо днес "центърът за подкрепа" на Грузия по абхазкия въпрос осезаемо се е изместил в Европа. Още не е сигурно обаче, че го разбират задълбочено например споменатият германски външен министър Щайнмайер и дори Групата приятели на генералния секретар на ООН. "Всеки от вас вижда някаква тайна, има къде да насочи стремежа си. Аз пък не владея тайната да прониквам в смисъла на нещата - случи ли се да не схвана едно или друго, тъй си остава завинаги. Ето защо всичко е по-трудно за мен в моето кралство!" - казва на своите поданици кралят от философската приказка "Зайчета и питони", излязла изпод перото на Фазил Искандер - виден син на абхазкия народ.

Бел. на РИА "Новости": Арно Хидирбегишвили е независим журналист от Грузия. Авторското мнение може да не съвпада с позицията на редакцията. БТА