"Икономист": Човек с късмет

    

Тази седмица американците бяха бомбардирани с изображения на Барак Обама, правещ се на главнокомандващ. Обама рамо до рамо със световни лидери; Обама, прелитащ с хеликоптер над Ирак с генерал Дейвид Петреъс; Обама, стрелящ по мишени с войниците; Обама, качващ се на "Джъмбо джет", на който е изписано неговото име. А Джон Маккейн? Той беше сниман в количка за голф с 84-годишния Джордж Буш-старши.

Обиколката на Обама със своята внимателно подготвена хореография очевидно беше замислена така, че да неутрализира най-големите му слабости - тънката му като вафлена кора автобиография в сферата на външната политика и военното дело. Той не беше посещавал Ирак от януари 2006 г., до тази седмица никога не беше посещавал Афганистан - страната, която описва като предна фронтова линия във войната срещу тероризма. Не е служил в армията.

В анкетите Обама изостава зад Маккейн с около 20 пункта в отговорите на въпроса кой от двамата претенденти притежава по-голям опит, необходим за изпълнението на президентските задължения. Целта на обиколката на Обама обаче не беше само да компенсира слабите му страни. Тя беше планирана така, че да превърне слабостите в преимущества. Обама иска да докаже, че е представител на нов тип лидерство, възможно най-различно от това на Буш, Чейни и Ръмсфелд.

Това означава той да демонстрира, че може да предложи нови решения на затормозяващите проблеми в Близкия Изток - това по отношение на първата половина от неговото пътуване. Това означава той да демонстрира също, че може да прилага ефективно меката сила на САЩ, което се случи при триумфалната му обиколка из Стара Европа. Говорител на Обама синтезира косвеното послание на обиколката с прости думи - "когато президентът Буш прави посещения в чужбина, посрещат го големи тълпи от протестиращи. Когато аз правя посещения в чужбина, ме посрещат ликуващи тълпи".

Това беше най-дръзкият ход в кампанията, която беше белязана от дръзки ходове. Обикновено демократите подхождат с отбранително пълзене, когато става дума за външната политика. Бил Клинтън и Ал Гор почти я игнорираха в предизборните си кампании. Джон Кери се криеше зад своята служба във Виетнам като зад щит. Обама обаче навлезе в територията на републиканците с високо вдигната глава. Това беше рискован ход. Обама рискуваше да изглежда самонадеян. Претендентите за президентския пост обикновено не летят по света в своя лична версия на Еър форс едно.

Съществуваше рискът Обама да премине линията между разговарянето с чуждестранни лидери и преговарянето с тях. Също така съществуваше рискът от гаф - Майкъл Дукакис (кандидат за президент от Демократическата партия през 1988 г.) никога не възстанови образа си, след като телевизиите показаха колко глупаво изглежда, карайки танк. Тези притеснения обаче бяха заглушени от събитията. Решението на иракския министър-председател Нури ал Малики повече или по-малко да подкрепи графика на Обама за изтегляне на американските войски от Ирак предизвика ударни вълни във Вашингтон, объркване в Белия дом и паника в кампанията на Маккейн.

Освен това засилването на талибанската активност в Афганистан подчерта аргумента на Обама, че Америка трябва да посвети повече ресурси на страната, която отгледа Осама бин Ладен. Дори правителството на Буш оказа съдействие на Обама. То заяви готовност да работи с иракчаните за уговарянето на "времеви ориентир" за изтеглянето на войските от Ирак. Освен това изпрати високопоставения представител на Държавния департамент Уилям Бърнс да участва в многостранните преговори с Иран за ядрената му програма. Обама постави диалога с Иран в центъра на своята кампания - нещо, на което републиканската десница яростно се противопостави. Въпреки това Обама има проблеми в своята политика за Близкия Изток.

Той гръмко се противопостави на засилването на американското военно присъствие в Ирак, което безспорно помогна за стабилизирането на страната, и говори разпалено за графика за евентуалното изтегляне на войските. Много американски военни командващи, вкл. председателят на Съвета на началник-щабовете на въоръжените сили на САЩ генерал Майкъл Мълън и генерал Петреъс изразиха притеснение от 16-месечния срок, който може да дестабилизира страната. Много иракчани споделят тези опасения. И все пак без съмнение тази седмица везните се наклониха в полза на Обама. Асото в ръкава на Маккейн беше твърдението, че неговият опонент е прекалено наивен и неопитен, за да му се гласува доверие за сериозни решения; че той ще изтегли необмислено войските от Ирак, за да задоволи либералните си поддръжници, с което ще навреди на войната срещу тероризма.

Сега обаче Обама може да твърди, че е имал известно право. Иракското правителство очевидно възприема основните принципи на неговата външна политика. Освен това фактите в бойните зони на Афганистан придават правдивост на неговото противопоставяне на войната в Ирак още в самото й начало, която според него отвлича вниманието от истинската фронтова линия на войната срещу тероризма. Обама премина през Израел и Западния бряг със завидна пъргавина. Това беше най-рискованата част от неговата обиколка и премина без сериозни проблеми. Напредването на Обама кара кампанията на Маккейн да изглежда дори по-неумела от обикновено.

Маккейн усложни положението си още повече, след като тази седмица за пореден път си изпусна езика, като спомена "иракско-пакистанската граница", а рекламата от неговата кампания, в която вината за повишението на цените на петрола се вменява на Обама, беше посрещната с масов присмех. В отговор маккейниаците яростно разкритикуваха медиите заради либералния им уклон - оплакване, което е напълно основателно. Дори преди трима водещи на новини да придружат Обама при неговата обиколка, телевизиите осигуриха двойно по-голямо покритие на действията на демократа, отколкото на републиканеца.

Същото се получи и при вестниците. Това обаче е оплакването на неуспешните консервативни кампании по целия свят. Все пак Маккейн може да се окаже по-респектиращ опонент, отколкото изглежда сега. Той все още изостава от Обама едва с два пункта в социологическите проучвания - забележителен резултат предвид хаотичната му кампания. Той обаче трябва да въведе ред в хаоса, който го заобикаля и трябва много да се постарае в даването на определения на своя опонент, за да не му позволи той сам да си дава определения. Това означава, че републиканецът трябва да подсили аргументите си за Ирак и да изостри тона. След тази седмица задачата му стана много по-трудна. БТА