За 3 години бяха конфискувани всички надежди

    

Точно този опит уж взехме и ние.

Три години след приемането на българския закон за отнемане на престъпното имущество и създаването на нарочна държавна комисия има блокирани недвижими и движими имоти за повече от 100 млн. лв., но

реално не е конфискуван нито един лев

Дори само това сравнение е достатъчно, за да се види бездната между теорията и практиката.

Всекидневно слушаме хвалби колко много имоти и пари били запорирани, жалби как политици се опитвали да закрият комисията, станала популярна по името на своя 70-годишен председател - бившия шеф на ловно-рибарския съюз и депутат от НДСВ Стоян Кушлев, как законите били виновни за слабата ефективност...

И някак между другото минаха информациите, че комисията е пропуснала навреме да блокира имоти и пари на Константин Димитров-Самоковеца или пък на бившия митничар Михаил Янков, съратник на Будимир Куйович.

Едва в последната година започнаха да се запорират имущества на знакови имена - Роко, Маргините, Митьо Очите, родата на Самоковеца ... Дори по някои случаи има решения на съдилищата за реално отнемане на имущества.

Но това не е достатъчно. Особено като се има предвид, че у нас с просто око могат да се видят натрупаните богатства от страна на криминали, контрабандисти, наркотрафиканти и перачи на пари. А политиците изобщо не се притесняват да парадират с лукса.

И макар всички правителства да повтарят, че не може да има ефективно противодействие на организираната престъпност, ако не бъде ударена финансовата й мощ и макар ЕС и САЩ да не спират критиките си, властта в България сякаш нарочно позволява на мафията да цъфти и връзва икономически. Дори се създава впечатление, че не държавата конфискува имуществото на мафията, а обратното.

Истина е, че не всичко зависи от комисията "Кушлев". Просто защото трябват имущества, придобити от престъпна дейност, които могат да се отнемат само със съдебни решения. Също толкова вярно е обаче, че от 300 души с годишен бюджет от по 7-8 млн. лв. би трябвало да се очаква далеч повече. Очевидно е и че този закон за отнемане на имуществото с тази структура и процедура

просто не работи ефективно

И логично възниква въпросът - защо трябваше да се правят сложни комбинации, да се приема нов закон, а не продължи да се използва Глава III от Закона за собствеността на гражданите. При нея не се налага да се чака наказателна присъда срещу дадено лице, за да му бъде конфискувано имуществото. А просто при установяване на разлики между доходи и имоти, всичко "отгоре" се отнемаше до доказване на противното. И така данъчният, магистратът, полицаят, висшият държавен чиновник, политикът, които очевидно имат коли, имоти и харчове, надхвърлящи доходите им, щяха лесно да се простят с тях.

Същото се отнася и до босовете на организираната престъпност. И нямаше да се стига до сегашната ситуация, когато МВР, комисия, прокуратура и съд си прехвърлят вината кой пречи на ефективната конфискация.

Нямаше данъчните да се хвалят, че са направили проверки в едни или други луксозни квартали или на хотели по курортите, от които никога нищо не излиза. Нямаше комисията "Кушлев" гръмко да се хвали как е запорирала имоти на дребни риби - всичко това се случва само защото срещу някои лица има образувано наказателно производство или има присъда, а не защото комисията е проявила самоинициатива.

А нещата могат да бъдат много лесни

Просто трябва да се използват ефективно данъчните, финансовите инспекции, хилядите оперативни работници в МВР. Те трябва да накарат всеки политик, митничар, знаен и незнаен герой да докаже произхода на средствата, с които са строили и купували къщи, хотели, коли. По бързата процедура.

И е добре всичко това да се случи, преди мафията и корумпираните държавници да са успели да изперат и последния си лев, и последния си хотел или сарай.