Конфликтът Русия-Грузия или как Путин помага на Маккейн

    

По време на кампанията за първичните избори за номинацията на демократите един от най-ефикасните клипове, които предизборният щаб на Хилари Клинтън завъртя по телевизиите, за да убеди избирателите да не гласуват за Барак Обама, се наричаше "В три часа сутринта".

В него се виждаше червен телефон, метафора на най-голямата международна криза. Телефонът звънеше в Белия дом в три часа през нощта, когато американските деца спят обикновено като къпани, и слушалката вдигаше Хилари Клинтън. "Кой вярвате, че може да защити по-добре САЩ в един свят на кризи, които могат да се превърна в заплаха за страната?", се питаше в клипа. Отговорът, отново съдържащ се в клипа, гласеше, че предполагаемият опит на Клинтън като първа дама вдъхва много по-голямо доверие, отколкото тоталната липса на опит на младия сенатор от Илинойс. Посланието даде тогава очаквания резултат и беляза обрат в кампанията, като допринесе за победите на Клинтън в щатите Охайо и Тексас и й даде възможност за ново начало в надпреварата за номинацията.

Нахлуването в Грузия на руската армия е може би вариантът на действителността, обрисувана в клипа със звънящия в три часа през нощта червен телефон. Тази криза ще има вероятно същия ефект в надпреварата за Белия дом, в която сега един срещу друг са републиканецът Джон Маккейн и демократът Барак Обама. Тази война в Кавказ избухна във възможно най-неподходящия момент за Обама. А теренът, на който се води, далеч не е сред най-познатите и благоприятните за сенатора от Илинойс.

Външната политика и сигурността винаги са били слабото място на демократите. А Обама сега е на почивка на плажовете на Хавай. Неговата тотална неопитност по въпросите, свързани с Русия, е още по-очевидна, като се има предвид, че неговият противник отдавна е превърнал въпроса за стратегическите отношения на САЩ с Русия в една от предпочитаните теми на своята кампания.

Бившият пилот от американските военновъздушни сили Маккейн е израснал по време на Студената война между СССР и Запада. Дори се е сражавал в един от свързаните с нея конфликти - Виетнамската война. Маккейн е един от най-влиятелните сенатори в сенатската комисия за въоръжените сили. От няколко години той не престава с предупрежденията си за възкръсването на руския империализъм и за необходимост от твърда политика спрямо Владимир Путин.

Руският въпрос е един от многото, по които сенаторът от Аризона може да се похвали, че е скъсал с политиката на Джордж Буш и на своята Републиканска партия, противно на твърденията на демократите, обвиняващи го, че е последовател на Буш. Когато Буш заяви преди години, че е забелязал добронамереност, вглеждайки се в очите на Путин, Маккейн иронизира, че той лично може да прочете в погледа тогавашния руски президент само три букви - К. Г. Б. И докато Обама одобри политиката на администрацията на Буш за сътрудничество с Путин, Маккейн призова, напротив, за бойкот на срещата на върха на Г-8 в Санкт Петербург и дори за изгонването на Русия от групата на 8-те най-развити икономики в света.

Той неведнъж предупреди, че не трябва да се проявява вежливост и благосклонност към Путин, този тоталитарен лидер с реваншистки стремежи, който копнее да възвърне хегемонията на Русия над нейните съседи, загубена след разпадането на СССР. Събитията в Грузия позволяват на стария ястреб от Аризона да заяви, че както по въпроса за Ирак (където той беше един от главните защитници на стратегията за повишаване на американското военно присъствие), така и сега е бил прав в преценките си за путиновата Русия.

Още в първия ден на руската атака срещу Грузия Маккейн я определи като агресия и настоя в Съвета за сигурност на ООН да бъде приета резолюция, осъждаща действията на Москва. Маккейн призова НАТО да преосмисли решението си да отложи членството на Грузия в Алианса, като обвини мимоходом противниците на това членство, че може би са дали зелена светлина на руското нахлуване в Грузия.

Реакцията на Обама беше напротив много по-предпазлива или притеснена. В началото (както направи и Франция чрез гласа на Бернар Кушнер) той обвини и Русия, и Грузия, че носят отговорност за конфликта и ги призова за сдържаност. После се върна отново към темата, за да разкритикува намесата на руските танкове. След това повиши глас и осъди нарушаването на суверенитета и териториалната цялост на Грузия. Накрая се присъедини към Маккейн в призива за приемането на резолюция в Съвета за сигурност и за изпращането на сили с посредническа роля в Грузия.

Последователите на Обама казват, че той е демонстрирал предпазливост и е показал чувство за отговорност, като е възприел този прекалено дипломатичен език. Те представят войнствената реакция на републиканеца Маккейн като прекалено опасна, като много по-близка до тази на неоконсерваторите, настояли за войната в Ирак, отколкото до тази на крилото на реалистите в Републиканската партия, въплътено от бившия държавен секретар Хенри Кисинджър. Привържениците на Обама се опитват дори да дискредитират твърдостта на републиканския кандидат, като изтъкват, че главният съветник на Маккейн по външната политика - Ранди Шойнеман, не само е титулуван неоконсерватор, но е лобирал в миналото за Грузия във Вашингтон. Те дори припомнят, че самият Маккейн установи приятелски отношения с грузинския президент Саакашвили и дори го номинира за Нобелова награда за мир през 2005 г.

Разбира се малко вероятно е американските избиратели да се развълнуват чак толкова много от съдбата на Саакашвили. Нито от съдбата на Тбилиси или от това, че бъдещето на Грузия играе пряка роля във вота от 4 ноември. Но кризата е манна небесна за Маккейн. Защото предвид непопулярността на Буш, икономическата и финансовата криза в САЩ и гнева, който нараства в страната срещу социалното неравноправие, задълбочило се благодарение на политиката на консерваторите, единственото предимство на Маккейн пред Обама е аргументът, че Обама не е подготвен да ръководи страната, че неговите позиции по повечето от фундаменталните стратегически въпроси като Русия, Китай или борбата с тероризма, са доста неясни.

Все по-очевидно става, че изборите през есента на 2008 г. ще се завъртят около един единствен въпрос - ще се доверят ли американските избиратели на Обама?Те искат да приключат с епохата на Буш. Бленуват за промяна. Смятат, че демократите ще бъдат по-добри гаранти и признават, че младият сенатор, четиридесет годишният метис (така е в оригинала - бел. ред.) от Илинойс олицетворява по-добре мечтата им за ново начало, отколкото седемдесетгодишният политически ветеран от Вашингтон, който е парализиран от обещания за реформа, насочени към независимите избиратели и гаранции за продължаване на политиката на Буш, насочени към консервативния лагер в Републиканската партия.

Но за момента, три месеца преди датата на вота, Обама очевидно среща трудности да убеди избирателите, че има данните да бъде президент, че е нещо повече от всяващ страх политикан, от невероятно талантлив и амбициозен мъж, от харизматичен оратор, от истинска рок звезда в очите на по-младите. Повечето от допитванията на общественото мнение показват все още, че преднината на Обама пред Маккейн е от 3 до 5 процента. Тя е недостатъчна, за да му осигури победа на изборите.

Тази разлика дори намалява и за първи път през миналата седмица допитване показа даже, че Маккейн има преднина. Освен расовия въпрос причина за този феномен е разбира се несигурността за способностите на Обама да се справи с кризите и да гарантира сигурността на страната си. Допитване на "Уол стрийт джърнъл" и на телевизия Ен Би Си от миналия месец показа, че 53 процента от американците имат по-голямо доверие в преценките по тези въпроси на Маккейн. Едва 25 процента имат доверие в Обама.

Ситуацията, според анализаторите, напомня тази на младия сенатор от Масачузетс Джон Кенеди, когато се кандидатира за президентския пост през 1960 г. В негов ущърб също бяха неговите ирландски и католически корени, както и липсата му на опит в сравнение с Ричард Никсън. Тогава Кенеди спечели вота с малка преднина и това се дължи до голяма степен на препълването на урните от демократичната машина в Чикаго - същата, която стои и зад кандидатурата на Обама. БТА