Създава се комисия НАТО - Грузия, която ще е механизъм, следящ за развитието и задълбочаването на отношенията между Алианса и страната. Във връзка изграждането й през следващите дни в Тбилиси ще бъде изпратен специален представител на генералния секретар на НАТО.
Същевременно още днес НАТО изпраща в Грузия 15 експерти, които ще съдействат при установяване на щетите от конфликта с Русия. Започват и контакти между НАТО и Грузия за оценка на състоянието на грузинските въоръжени сили след конфликта с Русия.
НАТО ще подпомогне Грузияи при укрепване на кибернетичната сигурност в страната. Тези решения обяви генералният секретар на НАТО Яп де Хоп Схефер след края на състоялата се тук извънредна среща на министрите на външните работи на страните в НАТО.
Срещата обсъди обстановката в Грузия след конфликта й с Русия, както и възможните последствия от този конфликт върху отношенията НАТО - Русия.
"Оставаме загрижени от действията на Русия по време на кризата и й припомняме нейната отговорност за поддържане сигурността и реда в районите, където упражнява контрол.
Военните действия на Русия бяха непропорционални и несъответстващи на миротворческата роля на страната. Решихме, че не можем да продължим отношения с Русия както досега.
Призоваваме Москва да покаже - с думи и с дела - привързаност към принципите, върху които приехме да се основават нашите отношения", се посочва в приетата от срещата декларация.
Единодушно бе мнението, че за възникването на конфликта в Грузия отговорност носят различни фактори, сред тях и такива, които са свързани с решения на грузинското правителство. При всички случаи обаче реакцията на Русия беше непропорционална по размер и обхват.
"Това, което се случи след края на конфликта, наложи разбирането, че Русия е злоупотребила с възможностите си, с военната си сила в този конфликт", заяви за БТА министърът на външните работи Ивайло Калфин, който участва в днешната среща. Държавният секретар на САЩ Кондолиза Райс заяви, че САЩ няма да допуснат очертаването на нови граници в Европа.
"Ние приехме твърда декларация, която показва, че НАТО, който спечели "студената война", няма да позволи да се прокарват нови разграничителни линии между страните, които имаха шанса да се присъединят към евроатлантическите структури, и останалите държави, които се стремят към демокрация", подчерта тя.
"САЩ поддържат всестранното сътрудничество с Русия в много области, но нейните действия и политика на сплашване я изолират от останалия свят", подчерта Райс.
Важен въпрос, поставен днес и от българска страна, бе свързан с ангажимента на НАТО да се обсъжда въпросът за енергийна сигурност от гледна точка на енергийната инфраструктура. "В изказването си подчертах, че този въпрос трябва да заеме все по-широко място в обсъжданията в НАТО.
Включително и покрай конфликта в Грузия се вижда, че транспортни и енергийни пътища, които са важни за страните от Европейския съюз и НАТО, са изложени на засилен риск при възникването на подобен конфликт", каза българският външен министър Ивайло Калфин.
По-рано днес в Брюксел Калфин разговаря и с министъра външните работи на Грузия Ека Ткешелашвили. Пред нея българският външен министър подчертал, че страната ни и занапред ще оказва помощ на Грузия, особено за преодоляване на последствията от конфликта.
От своя страна Ека Ткешелашвили благодарила за балансираната позиция на Българияпо последните събития. Втора тема, която той е засегнал в изказването си пред външните министри от НАТО, е за разширяване на операцията на Алианса "Актив ендевър" /патрулни мисии на кораби на НАТО в Средиземно море/ и в Черно море.
В черноморския регион има три страни членки на НАТО - България, Румъния и Турция. България трайно защитава позицията, че НАТО трябва да бъде активно ангажирана в района на Черно море.
"Тази идея бе разглеждана преди време. Турция беше по-резервирана, но сега поставих отново същия въпрос с аргумента, че при разширяване на операцията и в Черно море се създава съвсем различна ситуация, включително свързана и със стабилността в региона", изтъкна Ивайло Калфин.
|