Абхазия - победител без война

    

Във войната между Грузия и Русия победител излезе Абхазия. Държавността й се озова там, където би могла да стигне самостоятелно едва след десетки години. Войната на Русия с Грузия постави Абхазия в най-изгодната възможна ситуация.

С помощта на руските миротворци абхазците поеха контрола върху горната част от Кодорското дефиле и разшириха своята територия, включвайки райони, контролирани по-рано от грузинците. А само преди месец се водеха дискусии по плана за разширяване на грузинската юрисдикция в Абхазия.

Прогрузинското "абхазко правителство в изгнание", разположено в горната част на дефилето още от 2006 г., днес е пратено в изгнание съвсем наистина. А дори и преди известните събития от август т. г. абхазката държавност изглеждаше далеч по-реална от южноосетинската - след миналата война в Южна Осетия разрушената част от Цхинвали не бе възстановена цели 16 години. Тъй че някои от разрушенията в града са още от епохата на Звияд Гамсахурдия, а не на Михаил Саакашвили.

Абхазия мина през доста тежки периоди, сред които изпъква пряката намеса на Кремъл в последните президентски избори в непризнатата република. Подкрепила чекиста Раул Хаджимба срещу съперника му Сергей Багапш, Русия дори наложи временно транспортна блокада на Абхазия. След това бе принудена да предприеме спешни посреднически усилия, за да предотврати междуособна война в непризнатата република.

В крайна сметка Багапш стана президент, а Хаджимба - негов вицепрезидент, който отговаря за силовите структури. За разлика от Южна Осетия, която изобщо не разполага с що-годе ясни източници на приходи, Абхазия има откъде да черпи средства - от възраждащия се малко по малко туризъм, привличащ гости от Русия със сравнително ниски цени, и от износа на мандарини за федерацията.

Освен това се предвижда абхазки работници да станат основната сила в изграждането на олимпийски обекти за зимните игри в Сочи през 2014 г., а за строителен материал да се използва главно абхазка баластра. При това самата Русия е заинтересована в Абхазия да цари сигурност и мир дори повече, отколкото в Южна Осетия, защото тъкмо Абхазия граничи със зоната на бъдещата Олимпиада.

Преди сегашната война Абхазия, с оглед на собствените си възможности, заемаше различна позиция спрямо бъдещия си статут от тази на Южна Осетия. Последната няколко пъти отправи настойчиви молби да бъде включена в състава на Русия, без някога да получи отрицателен или положителен отговор, докато Абхазия настояваше да бъде независима държава.

Следвоенната ситуация надали означава за Абхазия възможност да бъде масово призната независимостта й - нещо малко вероятно, ако съдим по оценките за руско-грузинската война от страна на световната общност, но явно й дава шанс да укрепи своята държавност. Нека посочим и една опасност - скочила само за седмица десетилетия напред в решаването на териториалния си проблем, Абхазия може да изгуби мобилизационния ресурс за борба срещу Грузия, сплотявал досега крайно разнородното абхазко общество.

Противоборстващите кланове в републиката не се кротнаха и през доста продължителната епоха на предишния президент Владислав Ардзинба. Дори в момента сред обкръжението на Сергей Багапш, сравнително умерен и прагматичен политик, виждаме къде по-горещи глави от него самия.

Външната заплаха, под чието въздействие бе формиран стожерът на постсъветската абхазка политика, съществено е отслабнала. Съответно стабилността на абхазката държавност трябва днес да бъде гарантирана чрез мирновременни политически механизми. Примерът на Русия обаче показва, че в благоприятни условия една нестабилна демокрация дегенерира много по-лесно, отколкото в кризисна ситуация.