|
Вместо да се възмущава от признаването на независимостта на Абхазия и Южна Осетия от Русия, Западът трябва да ратифицира Договора за обикновените въоръжени сили в Европа и да започне сътрудничество с Русия, заяви Егон Бар пред "Дойче Веле".
Дойче Веле /ДВ/: Въпреки всички предупреждения на Запада Русия все пак призна независимостта на Южна Осетия и Абхазия. Предстои ли нова Студена война? Егон Бар /ЕБ/: Не, та нали тя не се разрази след провъзгласяването на независимостта на Косово. Основата на световния ред се състои в това, че нито една страна или група от страни не могат да разчленят признати от международната общност държави, такива като Сърбия или Грузия. Областта Косово не стана член на ООН, няма да стане и Абхазия. Косово бе признато от 40 страни, около 160 недостигат. Още по-малко държави ще признаят Абхазия и Южна Осетия. Нова държава може да стане наистина независима, ако бъде призната за такава от ООН. ДВ: Изглежда Москва залага на това, че възмущението на западните страни от действията на Москва в Грузия намалява. Какво трябва да направи Западът в тази ситуация? ЕБ: Първо, Западът не трябва да реагира емоционално, а да отстоява собствените си принципи, а именно - запазването на съществуващия световен ред. Това означава, че договорите трябва да се спазват, че е недопустимо да се използва насилие, вместо конфронтация трябва да се придържаме към курс на разведряване и сътрудничество. Второ, трябва да продължим сътрудничеството с Русия. Без нея, например, ние не можем да осигурим снабдяването на нашия контингент в Афганистан. Това се отнася, впрочем, и за американците. ДВ: Но САЩ застанаха на страната на Грузия... ЕБ: Мисля, че най-късно след изборите в САЩ ситуацията забележимо ще се успокои, при това независимо от това, кой ще стане президент. Всяка нова администрация се нуждае от време, за да се ориентира. Така че към лятото на следващата година ще стане ясно как ще бъде урегулирана темата Абхазия и Южна Осетия. ДВ: Действията на Русия в Грузия много често се сравняват със съветското нахлуване в Чехословакия през 1968 г. Президентът на Грузия Михаил Саакашвили даже говори за първата анексия в Европа от времето на Хитлер и Сталин. Вие споделяте ли тези сравнения? ЕБ: Смятам подобни сравнения за недопустими и глупави. С цялата си скромност ще отбележа, че след съветското нахлуване в ЧССР ние на Запад не реагирахме толкова безразсъдно и възбудено, както сега. Ние, напротив, продължихме политиката на разведряване. И две години по-късно бе подписан Московският договор. Оттогава съветски танкове не са се движили в Европа - поне извън пределите на съветските или руски граници. ДВ: Вие бяхте активен участник в изработването на "новата източна политика", политиката на разведряване. Според Вас заплашена ли я тя сега? ЕБ: Да, заради сепаратния договор на САЩ с Полша и Чехия за разполагане на елементи от американската противоракетна отбрана /ПРО/ на източните граници на НАТО. Това засяга не само интересите на тези три страни, но и на всички останали. От това зависи действието на Договора за обикновените въоръжени сили в Европа. ДОВСЕ доведе до най-значителното в историята на човечеството намаляване на тези оръжия и в течение на 18 години бе фундамент на стабилността в Европа. Сега тази стабилност е заплашена, защото Западът до ден днешен не е ратифицирал адаптираната версия на договора. Източник: Дойче Веле
|