| |
Испанският съдия Балтасар Гарсон, прочул се покрай шумните си дела срещу Аугусто Пиночет, Фелипе Гонсалес и Силвио Берлускони, поде нова инициатива.
Този път харизматичният съдия се заема да разнищи въпроса с жертвите на франкизма - хората, обявени за безследно изчезнали не само в годините на гражданската война в Испания, но и по време на диктатурата на Франко.
Нека се върнем малко назад в историята. През ноември 2007 г. парламентът гласува закон за историческата памет. Още тогава започнаха да се надигат гласове, призоваващи към повече яснота около този твърде болезнен за Испания период.
Днес съдия Гарсон отвори "кутията на Пандора" от името на 13 асоциации на безследно изчезналите през годините на франкизма. Целта е да стане ясен точният брой на жертвите, неизвестен до този момент. Говори се за 90 000 до 180 000 души, убити в периода на гражданската война и диктатурата на Франко.
Както заяви Емилио Силва, председател на асоциацията "Жертви на тероризма", държавата трябва да поеме своята отговорност. Тя трябва да намери и идентифицира жертвите и да позволи на семействата им да организират погребения, за да почиват техните близки в мир.
Испанското правителство също се намеси, за да застане на страната на съдия Балтасар Гарсон, атакуван от всички посоки.
От консервативната десница ги обвиниха, че отварят рани от миналото, които няма да послужат на никого. Това заяви Мариано Рахой, лидер на десницата.
Не виждам какво пречи, заяви от своя страна министърът на вътрешните работи, да кажем на синовете и внуците на загиналите, къде лежат телата на техните близки.
За момента повечето от асоциациите на магистратите смятат, че подобна процедура е напълно недопустима, защото ровенето в миналото трябва да става на административно ниво. Освен това съществува закон за амнистията, гласуван през 1977 г., който не позволява откриването на всякакви съдебни дела, свързани с престъпления, извършени в периода на гражданската война.
|
|