Нова геополитическа игра в Южен Кавказ

    

Основният резултат от съботната визита на турския президент Абдулах Гюл в Ереван - споразумението с арменския му колега Серж Саркисян да продължат диалога. По време на срещата арменският лидер високо оцени предложението на Анкара за създаване на "Платформа за стабилност и сътрудничество в Кавказ" /ПССК/. Тази инициатива бе обсъдена в неделя в Москва от ръководителите на руското и азербайджанско външни министерства Сергей Лавров и Елмар Мамедяров.

Азербайджанският политолог Расим Мусабеков определя като напълно закономерно предложението на Анкара за създаването на ПССК - структура, приличаща на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. "Събитията в Грузия с цялата си очевидност показаха огромните заплахи за Южен Кавказ, който е възможно да се превърне в поле за битка между Запада и Русия, което не предвещава нищо добро за региона. Турция ще носи всички рискове, тя има какво да губи и тя полага всички усилия за разведряване", заяви за "Независимая газета" Мусабеков.

По думите му, ситуацията в Южен Кавказ е близка до драматична: освен грузинските конфликти, голямо кръвопролитие таи възобновяването на карабахския конфликт, не по-малко отравят атмосферата и неурегулираните арменско-турски отношения. "Русия подтиква Армения към действия, които могат да намалят градуса на напрежение в региона. От друга страна, събитията в Грузия показаха, че Армения лесно може да бъде изолирана от външния свят, при това другият й съсед - Иран - води нестабилна политика. Следователно, нормализирането на отношенията с Анкара се превръща в приоритетна задача за Ереван", заяви професор Мусабеков.

Според него, това отговаря и на руските интереси в региона - Москва и Ереван се оказаха комуникационно отрязани един от друг. В тази светлина трябва да очакваме, че Русия може да насърчи, макар и частично, решение на карабахския проблем: Москва няма със сила да търси от Баку път за Армения, а ще се опита да се договори. "Русия едва ли я устройва имиджа, който има на световната сцена след войната в Грузия, и тя може да го подобри с действия в карабахското или приднестровско направления", заяви професорът.

Според ръководителя на Центъра за глобализация и регионално сътрудничество Степан Григорян нормализацията на турско-арменските отношения отговаря на интересите на Ереван толкова, колкото и на интересите на Анкара и даже на Баку. "Войната в Грузия показа уязвимостта на връзките на Ереван със света и едновременно слабостта да се заложи само на една транзитна страна: всички проекти - енергийни и транспортни - спряха. Ако в тях участваше и Армения, да кажем, износът на въглеводороди за Запада нямаше да спре и за една минута", смята Григорян.

Според него, визитата на Абдулах Гюл в Ереван бе огромна стъпка в психологически план. Практическа подкрепа за нормализирането на отношенията може да стане скорошното отваряне на границата, затворени от Анкара преди 15 години. "А след това, струва ми се, през Армения в Турция могат да бъдат построени малки разклонения на транзитните газо- и петролопроводи", заяви Григорян пред "Независимая газета", подчертавайки, че подобна перспектива напълно отговаря на задачите на ПССК.

Докторът по политилогия от Берлин Ашот Манучарян смята, че идеята на Турция за създаване на ПССК, подкрепена от Армения, има за цел, от една страна, да неутрализира руската военна политика, а от друга - да усили позициите на Турция. "Започва геополитическа игра, в която не са ясни всички цели на нейните участници. Войната в Грузия, признаването на Абхазия и Южна Осетия от Русия, симптомите за нормализиране на арменско-турските отношения, разтревожиха Баку по карабахския въпрос. С това се обяснява неговият фактически отказ открито да приветства политиката на САЩ в Грузия, което се прояви по време на неотдавнашната визита на вицепрезидента Дик Чейни в Баку и блиц-визитата на външния министър Мамедяров в Москва за обсъждане с колегата Лавров на турската платформа за сигурност и ситуацията в Южен Кавказ като цяло", заяви за "Независимая газета" експертът. Едновременно с това той оценява скептично възможностите за практическа реализация на ПССК, отчитайки дълбочината на конфликтите в региона и неопределеността за тяхното разрешаване.