Нима Хилъри бе най-добрият избор?

    

Хилъри Клинтън каза "да" на предложението да стане Държавен секретар в новия кабинет на Барак Обама. Но дали тя бе най-добрият избор за този пост? - пише днес в. "Гардиън".

Ако тя бъде одобрена от Сената, демократите и независимите, подкрепили бившата Първа дама в президентската кампания, несъмнено ще изръкопляскат шумно. Женските активистки ще ликуват. Съпругът, Бил, също ще бъде щастлив. Но най-радостни ще се окажат републиканците.

За победената десница на Америка, която все още ближе раните от изборния ден, подобен избор е направо подарък. Според техния апатичен замисъл, такъв избор е безспорно окуражаващ знак, че новоизбраният президент, който досега често изглеждаше способен да ходи дори по вода, също е в състояние да допуска спонтанно грешки.

Изборът на Хилъри Клинтън ще даде възможност на републиканците да стрелят по позната мишена - веднага щом в Сената започнат дебатите за нейното одобряване. Потенциално конфликтният бизнес на съпруга й Бил Клинтън и активната му добре платена ораторска дейност също ще бъдат на републикански прицел.

В крайна сметка шумът, който неизбежно ще се вдигне, ще се превърне за Обама в сериозно отвличащо вниманието събитиеточно в момента, когато той ще се опитва да подреди своя политически дневен ред. Макар Хилъри да притежава безспорни качества за всеки политик, застанал в лъча на прожекторите, тя носи и огромно политическо бреме.

Обама вярва в решителността и доказаните способности - затова смята да назначи и републиканци в своя кабинет. Но включвайки в кръга около себе си отново един Клинтън означава да приеме и всички рискове от нейния и на съпруга й бизнес в и около Вашитгтон.

Като сенатор от Ню Йорк, кариерата на Хилъри Клитън доказа, че тя трудно се пали и не е толкова авантюристична в подхода си към проблемите, с които се ангажира. Освен това консервативният й подход може да се окаже допълнителен повод за търкания с Обама, който твърдо обещава да осъществи обещаните промени. Хилъри Клинтън подкрепи войната в Ирак, докато Обама е против. По време на предизборната кампания тя се присмиваше на готовността на Обама да преговаря с вражбедни правителства като това в Иран.

Освен това тя е доказала, че безрезервно подкрепя Израел в подхода към към палестинците в Близкия Изток. Освен всимко друго назначаването на Хилъри Клинтън на толкова виско пост в новата администрация би могло да създаде проблеми и в Белия дом и самата Демократическа партия.

Съветниците на Обама като че ли основателно се притесняват от възможността Хилъри да започне да изгражда втори конкурентен властови център, когато неизбежно аурата от новия президент неижбежно ще започне да помръква. А очевидната й цел ще бъде да се представи в различна светлина, за да подкрепи амбициите си за следващата президентска кампания.

И нещо много важно: като дългогодишен председател на сенатската комисия по външните работи, на която Хилъри е само скромен член, Джо Байдън ще иска и наистина би могъл да играе много по-активна роля в американксата външнополитическа активност. Когато Обама го обяви за свой вицепрезидент, Байдън недвусмислено заяви, че няма да се задоволи да седи на задната седалка.

А според съветника на Обама Тони Блинкен,след победата на изборите Байдън съвсем сериозно е заявил на Обама, че не иска работата му да се ограничава "само до ходене на погребения, сватби и скучни официални церемонии". Той иска влияние и достъп до вземането на решения на най-високо равнище - особено по-външнополитически теми.

Тъй като самият Обама не може да се похвали с особено богат международен опит, наблюдателите са категорични, че Байдън ще се превърне в диспечера за външната политика на Белия дом и ще разполага с повече власт от държавния секеретар и съветника по националната сигурност.

В Белия дом вече имахме такъв модел - Дик Чейни. Подобно на вицепрезидента на Буш Байдън е изключително опитен политик, поддържа близки връзки с президента и открито заявява, че няма никакви амбиции един ден да става президент. Нито едно от тези неща не може да се каже за Хилъри Клинтън.

Въпреки това, единственият постоянно повтарящ се мотив в нейната кариера е способността й да постига внезапни обрати и да изненадва злите езиди. Нито един от другите кандидати за нейния пост не би могъл да се похвали с подобни способности - нито Ричард Холбрук, или Джон Кери, да не говорим за Ричърд Лугър, Чък Хейгъл или Бил Ричардсън.

Както и никой не би могъл да се похвали с нейната способност да адаптира своето мнение към променящите се обстоятелства.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари