Детските бракове - бичът за Бангладеш

„Това е новата форма на робство. Тук момичетата са товар, културата не им позволява да печелят сами”, заявява директорката за страната на Интернационалния план НПО (чиято цел е защитата на правата на децата) Мирна Минг Минг Евора. Това означава, че момичетата са напълно зависими от семействата си, които трябва да ги подкрепят, защитават и да платят зестрата им.

„Зестрата е въпрос на доживотна работа за по-бедните семейства. Поради тази причина те биха се съгласили да омъжат дъщерите си по-рано, защото тогава средствата ще са по-малко, а девойките са по-искани”, допълва Евора.

Три истории обрисуват картината на проблема с ранните бракове в страната:

„Молете се за мен”

С тих глас Попи казва: „Това е много ужасна болест, не мога да понасям миризмата.” Тя лежи в болницата в Дака. Има хлебарки по стените, а през отворената съседна врата се вижда как току-що оперирана жена спи в леглото си заедно с друга пациентка.

Попи страда от фистула, сериозни вътрешни наранявания, които я карат да се изпуска. Това е причинено от твърде ранно раждане и липса на подходящи медицински грижи. Сестрите в болницата не знаят точно на каква възраст е пациентката им. Смятат, че е на 12 г., но тя самата не потвърждава.

Попи е била принудена да се омъжи за 10 години по-възрастен от нея човек. Малко по-късно забременява, но не успява да износи детето. Тя постъпва в клиниката сама, защото съпругът й я изоставя. На въпроса: „Ще се омъжиш ли отново?”, тя поклаща рамене и отговаря: „Казвам на други момичета на моята възраст: „не трябва да се жениш, ако го направиш ще изпаднеш в моето състояние””.

„Ние спасяваме животи”

„Занимавам се с това, защото искам да върна усмивката на лицата на родителите”, казва, смеейки се 12-годишният Оли Ахмед.

Оли е участник в кампанията за защита на правата на децата.  Той  посещава родителите в бедните квартали в Дака и ги убеждава да не принуждават децата си да се женят рано.    

„Познавах момиче, което ми беше като по-голяма сестра, но беше принудено да се омъжи и никога повече не се върна. Въпреки че родителите сами принуждават децата си да сключват ранни бракове, те изпитват чувство на вина за това, че не знаят какво се случва с тях”, споделя Оли.

Оли сам е поискал да се включи в работата на Международния план НГО, който вече действал в неговия квартал. Обяснил, че ще събере група от свои връстници и ще се опита да спре вредната практика. Сега той ходи от врата на врата, хока и убеждава родителите.

„Мисля, че вършим по-добра работа от възрастните... те ни казват, че сме толкова млади, а вече знаем толкова много... ние просто сме по-ентусиазирани от тях”, казва Оли.

„Карам я да се омъжи, защото я обичам”

Джеми е на 13 години и обича да играе дама.  Тя е принудена да се омъжи след 6 дни. Майка й е насрочила дата и е избрала младоженец. На въпроса очаква ли с нетърпение сватбата си, тя поглежда към пода и казва: „Не много”.

Майка й обяснява, че ще трябва да я омъжи сега, по-късно няма да може са плати зестрата й. „Не се страхувам за нея, давам я на сина на сестра ми. Момичетата никога не казват, че искат да се омъжат”, пояснява тя.

В деня на сватбата майка й започва да спори с местните власти и с членовете на организацията, защитаваща правата на децата, които се опитват да попречат на сключването на брака. Жената им обяснява, че не може да си позволи да я праща на училище повече и че ако не я задоми,  хората ще говорят лоши неща за нея. „Карам я да се омъжи, защото я обичам”,  пояснява тя.

Въпреки споровете, сватбата е отменена заради намесата на властите, а Джеми се усмихва и признава: „Мисля, че това, което се случи, е наистина добро”.

Все пак, от Интернационалния план за защита на децата има полза. Според един от участниците в кампанията, от началото на работата им в областта до днес детските бракове са намалели с 50%.

Редактор: Десислава Ушатова